Определение № 108 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 320/2016 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Г. К., чрез адв. Й. М. П. за отмяна на влязло в сила решение № 17 от 12.01.2015г., постановено по гр. дело № 3182/2014г. на Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осемнадесети състав, потвърдено с решение от 02.07.2015г., постановено по в.гр.дело № 228/2015г. на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част, с което на основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Л. Г. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5830.66 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 170.39 лв., мораторна лихва, както и разноски в размер на сумата 1344.62 лв. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че молбата е процесуално допустима поради следните съображения: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок. Съгласно твърденията на молителя, той се е снабдил с представеното ново писмено доказателство на 03.08.2015 г., но същото доказателство се отнася до отчет „приключване месец юни 2013 г.”, т.е. създаването му е преди влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска или тримесечният законов срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, а именно на 28.08.2015 г. и е изтекъл на 30.11.2015 г. Молбата е подадена преди това на 18.08.2015 г., в срок. Внесена е дължимата държавна такса съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК. Връчени са преписи от молбата и ответникът е подал отговор. Налице са предпоставките за произнасяне по същество, поради което молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение