Решение № 346 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, против решение № 686 от 17.03.2025 г., постановено по адм. д. № 67 по описа за 2025 г. на Административен съд – Кърджали. Оплаква се, че атакуваният съдебен акт е недопустим и неправилен поради постановяването му при наличието на посочените в нормата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което предявените от Г. Н. Х. против НОИ искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Г. Н. Х. с [ЕГН] и с адрес в гр. Момчилград, на [адрес], я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, предмет на инстанционен контрол, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на Г. Н. Х. сума в размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в размер на сумата от 410.00 лв. Производството по адм. д. № 67/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали е образувано по искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от Г. Н. Х. против НОИ, за осъждането на ответника да й изплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 500.00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на Разпореждане № 085-00-445-3 от 26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение (ТП) на НОИ – Кърджали, с което й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г. в размер на 32.23 лв. дневно, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. Административен съд – Кърджали е установил следното от фактическа страна: С Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали (л. 8 от първоинстанционното дело), на Г. Н. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на сумата от 32.23 лв. дневно за периода от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г. Това Разпореждане е оспорено от ищцата и ответник по касация пред горестоящия административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали с жалба, вх. № 1012-08-581/15.10.2024 г. (л. 14-15 от адм. дело № 506/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали), подадена чрез пълномощник адв. Д. Кръпова от Адвокатска колегия – Кърджали. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 15.10.2024 г. (оригинал на л. 28 от първоинстанционното дело), с което адв. Кръпова е упълномощена да представлява Х., като изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие № 114/15.10.2024 г. (л. 28 (гръб) от първоинстанционното дело) за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Кърджали във връзка с обжалването на Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г., в което е договорено възнаграждение в полза на представляващия адвокат в размер на сумата от 500.00 лв., платено в брой към датата на сключване на договора. С Решение № 2153-08-297/11.11.2024 г. на за директор на ТП на НОИ – Кърджали (л. 9-11, пак там) жалбата на Х. против Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена, като неоснователна. Недоволна от този резултат, Х. го обжалвала пред Административен съд – Кърджали. Образувано е адм. дело № 506/2024 г. по описа на този съд. С Решение № 134 от 16.01.2025 г. по това дело (л. 12-15, пак там) Решение № 2153-08-297/11.11.2024 г. на за директор на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали са отменени и преписката е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по Заявление на Х., вх. № 085-00-445/31.10.2023 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административен съд – Кърджали е преценил исковете на Х. против НОИ за допустими и доказани по основание и размер. Приел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди: отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт – Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, заради издаването на което ишцата е упълномощила адвокат, сключила е с него договор за правна защита и съдействие и му е заплатила адвокатски хонорар в размер на сумата от 500.00 лв., за да оспори това Разпореждане по административен ред, която сума представлява за нея имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, тъй като имуществото й е намаляло със заплащането на адвокатския хонорар. Изложил е аргументи, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси и че издаденият административен акт, в случая, се явява необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие, сключен от ищцата и ответник по касация с цел защита срещу този акт. Мотивирал се е, че, доколкото в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от с.з., невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Отхвърлил е възражението на ответника по иска за приложение по казуса на нормата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. – понастоящем обявена за противоконституционна. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по казуса е вярно установена, относимите за правилното решаване на спора фактически обстоятелства са правилно подведени под приложимите материалноправни разпоредби и съдът е формирал обосновани изводи за основателност на предявените от Х. против НОИ искови претенции. Несъстоятелно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, предмет на инстанционен контрол, поради наличието на изрична разпоредба – тази на чл. 120, ал. 2 от КСО, уреждаща въпроса за недължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл. 117, ал. 2 КСО. С решение № 6 от 05.06.2025 г. на Коституционния съд на Република България по конст. дело № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата не обосновава недължимост на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, в относимата му редакция, по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1 КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това за Х. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа по най-добрия и адекватен начин да се защитят правата или законните интереси на едно лице, когато те са нарушени или застрашени, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи и обезщетения по КСО. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – Кърджали производство се установява, че ищцата и ответник по касация е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, тъй като са налице доказателства за възмездност. Издаденото Разпореждане и потърсената от лицето адвокатска защита се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не бе издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси. Не се споделя възражението на касатора, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на Х. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация, но не в размера, който е претендиран. Основателно е направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация за настоящото производство адвокатски хонорар. Касационното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като следва да бъде съобразен обемът на осъществената в полза на Х. от адв. М. Бозов адвокатска работа (подаване на отговор на касационната жалба и на молба за даване на ход на делото по същество в отсъствие на адвокат), както и обстоятелството, че, на основание чл. 220 АПК, фактическите установявания на ниво касация са забранени. Поради това в полза на Х. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на сумата от 400.00 лв., какъвто е минимумът за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, посочен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия