Определение № 362 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 45/2015 г.

С решение № 137 /11.06.2015 г. по делото съставът на ВКС е отменил на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК по молба на Т. В. И. и М. И. И. влязло в сила решение на СГС и е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав. С молба с вх. № 10943 от 14.10.2015 г. процесуалният представител на ответника П. Х. Г. иска на основание чл.151,ал.1 ГПК допълване на протокола от съдебно заседание от 10.06.2015 г. с направеното от процесуалния представител на молителите (Измирлиеви) по молбата за отмяна първоначално изявление, че не желае преразпит на свидетел, като твърди, че е отразено само по-късното му искане за преразпит на свидетеля и не са отразени въпросите и разясненията на председателя на състава, които са станали причина за искането за преразпит. Твърди, че въпреки постановеното на 11.06.2015 г. решение по делото, обстоятелствата са важни и следва да бъдат отразени точно. Това искане е направено за пръв път с молба от 08.07.2015 г.. Насрещните страни М. И. И. и Т. В. И. твърдят чрез процесуалния си представител, че искането по чл.151,ал.1 ГПК е недопустимо. Видно от писмото от заместник-председателя и ръководител на ГК на ВКС до процесуалния представител на молителя с изх. № 219 /07.07.2015 г. предоставянето на препис от протокола от съдебно заседание от 10.06.2015 г. е било забавено, поради което искането, направено с молбата от 08.07.2015 г., е в срок. Настоящият състав намира молбата за допълване на протокола за недопустима по следните съображения: С тази молба П. Г. иска да бъде допълнен протокола с отбелязване на искания на процесуалния представител на насрещните страни – молителите Т. и М. Измирлиеви. Това представлява предявяване на чужди процесуални права пред съд, което правилото на чл.26,ал.2 ГПК не допуска. Също така: производството по чл.151 ГПК за поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание е уредено като акцесорно, съпътстващо конкретно съдебно заседание производство. Както е посочено по-горе: в случая производството е по молба за отмяна на влязло в сила решение с правно основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и то е приключило с окончателно решение на ВКС № 137 /11.06.2015 г., с което влязлото в сила решение е отменено. Тъй като П. Г. не може да обжалва окончателното решение на ВКС, след постановяването му той няма правен интерес да иска изменение на протокола от последното съдебно заседание, преди постановяване на решението. Изводът е, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Поради изложеното и на основание чл.151,ал.1 ГПК съдът