Определение № 10250 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. М. П., чрез адв. В. Павлова срещу Определение № 2586/18.06.2026 г. постановено по адм. дело № 725/2026 г. по описа на Административен съд Хасково /АС – Хасково/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед №ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател по подробно изложени доводи оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не може да бъде връчена по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, поради което следва да се счита, че датата на връчване на заповедта е 26.05.2026 г., а не както е приел съда 08.05.2026 г. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, чрез юрк. С. Чаушева, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран жалба от П. М. П. срещу Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на основание чл.107, ал.1, т.7, във вр. с чл.108, ал.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение, считано от 07.04.2026 г., поради констатирана от органа по назначаването несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в двуседмичен срок от връчването ѝ пред съответния административен съд. Върху заповедта са налице две отделни ръкописни отбелязвания. С първото е удостоверено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, че заповедта е връчена на 08.05.2026 г. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. С второто, съдържащо имената на П. П. и саморъчен подпис, е отбелязано получаване на 26.05.2026 г. на оригинален екземпляр от заповедта, като са изложени и пояснения относно ползван отпуск поради временна неработоспособност. От представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че административният орган е предприел действия по връчване на заповедта на адреса на жалбоподателя в гр. Димитровград, [улица], [адрес] - адрес, който е посочен и от самия жалбоподател в подадената до съда жалба. По преписката е приложен протокол от 09.04.2026 г., съставен във връзка с необходимостта от връчване на издадената Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г. В него е удостоверено от длъжностни лица при ДСП – Димитровград, че на 07.04.2026 г. и на 09.04.2026 г. е посетен настоящият адрес на П. М. П. в гр. Димитровград, [улица], [адрес], но същият не е бил открит на адреса. В протокола е отразено, че е бил представен болничен лист № Е 20260941416/07.04.2026 г. с предписан режим на домашно лечение, както и че на 07.04.2026 г. е бил посетен и адресът, на който живеят родителите на жалбоподателя в [населено място], но и там лицето не е било открито. На 09.04.2026 г. е бил проведен разговор с майката на П. П., която е отказала да съобщи къде се намира синът ѝ, направени са били опити за контакт с жалбоподателя по телефона, но същият не отговарял. С оглед констатираната невъзможност заповедта да бъде връчена лично, длъжностните лица са удостоверили, че следва да бъдат предприети действия за съобщаване по реда на чл. 18а, ал.9 от АПК. По делото е приложено и писмо изх. № 2601-94П-00-0735/16.04.2026 г. на Директора на ДСП – Димитровград до П. М. П., с адресат на същия адрес в гр. Димитровград, [улица], [адрес], в което е посочено, че към писмото се прилага Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Към административната преписка са приложени и пощенски документи във връзка с изпращането на съобщението чрез лицензиран пощенски оператор, от които се установява, че връчването и по този ред не е било осъществено – пратката е върната с отбелязване „непотърсена“ на 30.04.2026 г. По делото е приложен и Протокол от 30.04.2026 г., в който е отразено, че на 30.04.2026 г., след неуспешни опити за връчване лично и чрез лицензиран пощенски оператор на Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г., адресирана до П. М. П., е пристъпено към връчването ѝ по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. В същия протокол е удостоверено, че съобщаването е извършено чрез залепване на уведомление на входната врата на адреса: гр. Димитровград, [улица], [адрес], като съобщение е пуснато и в пощенската кутия на ап. 11. В частта „Резултат от връчване на административен акт“ е отразено, че в указания 7-дневен срок П. М. П. не се е явил в сградата на ДСП – Димитровград за връчване на Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г., поради което същата се счита за връчена на 08.05.2026 г.Приложено е и самото съобщение до П. П., датирано от 30.04.2026 г., в което изрично е посочено, че на основание чл. 18а, ал. 9 от АПК, Агенция за социално подпомагане чрез ДСП – Димитровград уведомява адресата за адресираната до него Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г., намираща се в сградата на ДСП, която може да бъде получена в 7-дневен срок от поставяне на съобщението, като с изтичане на този срок заповедта се счита за връчена. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че от приложените по преписката документи се установява редовно съобщаване на процесната заповед по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Съобщението е съдържало необходимото указание, че заповедта се намира в сградата на ДСП – Димитровград и може да бъде получена в 7-дневен срок от поставянето му, както и предупреждение за последицата от изтичането на този срок. При това положение е направил извод, че законовата фикция на чл. 18а, ал. 9, изр. последно от АПК е настъпила с изтичането на едноседмичния срок за получаване на книжата от канцеларията на административния орган. След като съобщението е поставено на 30.04.2026 г., а в указания 7-дневен срок жалбоподателят не се е явил за получаване на заповедта, правилно върху документите по преписката е отразено, че заповедта се счита за връчена на 08.05.2026 г. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, съдът е приел, че срокът за оспорване на Заповед № ЧР-СП-2 38/03.04.2026 г. е започнал да тече от деня, следващ датата на редовното ѝ съобщаване, а именно от 09.05.2026 г., и е изтекъл на 22.05.2026 г. Жалбата е депозирана в Административен съд – Хасково на 09.06.2026 г., видно от поставения върху нея входящ печат, тоест след изтичане на преклузивния срок за съдебно оспорване. При така изложените доводи е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При правилно установени факти административният съд е обосновал законосъобразен правен извод за недопустимост на жалбата, с която е сезиран. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове, каквато е процесната заповед, могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Административнопроцесуалният кодекс указва реда за съобщаване на административните актове и това са предписанията на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 18а от АПК. Установяването на спазване на правилата за съобщаване е гаранция за законосъобразност на проведената процедура и знание /информираност/ на адресата на съобщението за неговото съдържание. В конкретния случай се касае за връчване на административен акт, постановен в рамките на административно производство, което връчване се осъществява от административен орган и за което е налице уредба в АПК – чл. 18а, ал.9 от АПК. В случая първоинстанциониният съд правилно е приел, че административният орган е предприел последователни действия по връчване - чрез посещения на адреса на жалбоподателя и неговите родители, чрез опити за телефонен контакт, чрез изпращане на писмо с приложена заповед чрез лицензиран пощенски оператор, а едва след това, чрез залепване на уведомление и пускане на съобщение в пощенската кутия на адреса на жалбоподателя. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Редовното съобщаване /връчване/ презумира знание на съдържанието на издаденият акт, а от там и процесуалните последици от предприетите действия или бездействия, във връзка с това съобщаване. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че прекратяването на служебното му правоотношение попада в хипотезата на чл.90, ал.1 от Закона за държавния служител, поради което следва редът за уведомяване да е по чл.97 от същия закон. Разпоредбата на чл.90 от ЗДСл определя видовете дисциплинарни наказания. В разпоредбата на чл.97, ал.3 от ЗДСл е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. В ал.4 от същата разпоредба е посочено, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение. Следва да бъде отбелязано, че в случая не се касае за дисциплинарно наказание – уволнение, а за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед изложеното съдът правилно е приел, че заповедта е връчена по реда на чл.18а, ал.9 АПК на 08.05.2026 г. и жалбата подадената до първоинстанционният съд на 09.06.2026 г. е просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение