Определение № 4544 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 25045638/09.06.2022 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от И. П. П. – Ц. и допълнена с молби вх. № 25015719/26.06.2024 г. и № 14574/23.08.2024 г. по регистъра на същия съд, от адв. П. – С. - назначена за служебен адвокат на страната за отмяна, на основание чл. 613а вр. с чл. 19. 4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 и чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК, на влязлото в сила решение № 281525/21.11.2019 г. по гр. д. № 24872/2019 г. на СРС, потвърдено - в уважената част на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] против И. П. П. – Ц. искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ - с решение № 261087/18.02.2021 г. по гр. д. № 6067/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б състав. С решението е признато съществуване на вземане срещу ответницата, произтичащо от доставка на топлинна енергия за времето от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. в апартамент №187, находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] вх. „Л“, ет. 2. Насрещната страна по молбата – „Топлофикация София“ ЕАД в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК я счита за недопустима, а по същество – за неоснователна. Третото лице – помагач на ищеца „ТА – ЕС – НЕЛБО Инженеринг“ ООД не е подало отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима в частта й относно сочените основания по чл. 613а, чл. 303, ал. 1, т. т. 5 и 6 ГПК като съображенията за това са следните: Страната е упражнила правото си да иска отмяна на същото решение (с което спорът за съществуване на вземане, произтичащо от доставка на топлинна енергия на описания имот за визирания исков период е разрешен и искът по чл. 422 ГПК е уважен за там посочените суми) като по нейна молба (с вх. № 25042961/10.03.2021 г. по регистъра на СРС, подадена чрез куриер на 26.02.2021 г.) е било образувано гр. д. № 1913/2021 г. по описа на IV г.о. на ВКС. В молбата като основания за отмяна са поддържани разпоредбите на чл. 613а ГПК във вр. с чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С решението по горното дело - № 49 от 27.04.2022 г. съставът на ВКС е оставил без уважение молбата. Предмет на настоящото производство по отмяна е същото, влязло в сила решение по спора за съществуване на вземането (по чл. 422 ГПК) - № 281525 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 24872/2019 г. на СРС, потвърдено - в уважената част на исковете, с решение № 261087/18.02.2021 г. по гр. д. № 6067/2020 г. на СГС, ГО, II-Б състав. При горните факти се налага, че настоящата молба за отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл. 613а ГПК е подадена извън едногодишния срок от постановяването му (потвърдилото го въззивно решение е от 18.02.2021 г., а молбата за отмяна е от 09.06.2022 г.). Освен това, страната е узнала за решението, чиято отмяна се иска още през 2021 г. (предвид преценката на предходния състав на ВКС за процесуалната допустимост на молбата за отмяна от 10.03.2021 г.) и тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е отдавна изтекъл към датата на подаване на настоящата молба за отмяна – 09.06.2022 г. Същият е относим и към допустимостта на молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. т. 5 и 6 ГПК. Затова, в посочената й част – на основанията по чл. 613а, чл. 303, ал. 1, т. т. 5 и 6 ГПК, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати. В останалата й част (на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) молбата за отмяна е допустима с оглед твърденията в молбата от 23.08.2024 г. на назначения на молителката служебен адвокат, че документът – талон за отчет на уреди за дялово разпределение от 15.05.2016 г., е открит от последната на 07.05.2022 г. при запознаване с документите, оставени от сестра й след нейната смърт и е от съществено значение за спора за съществуване на вземане за цената на доставена топлинна енергия, доколкото установява липса на измервателен уред на радиатор в топлоснабдения имот. Като процесуално допустима, молбата в тази й част ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.