Определение № 109 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 50/2025 г.

Производството е по чл. 274 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените срещу ответниците П. Ш. и М. И. осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за солидарното заплащане на главница по договор за банков кредит в размер на 278 654,08 евро (частично), такси в размер на 340,50 евро (частично) и нотариални такси и такси за вписване в размер на 1422, 62 лв. След частична отмяна на решението въззивният съд изцяло е отхвърлил насочените срещу ответника И. искове. Потвърдил е решението в останалата част по отношение на насочените срещу ответника Ш. искове. В последната част решението е обжалвано от ответника с касационна жалба от 13.12.2024 г. С молба от 04.12.2024 г. ищецът е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист за „присъдените с първоинстанционното и второинстанционното решение по делото суми“. За да остави без уважение така направеното искане, въззивният съд, с обжалваното разпореждане от 05.12.2024 г. е приел, че невлязло в сила осъдително въззивно решение по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК е частта от съдебния акт, с която въззивният съд се произнася по спорното право, т. е. когато е предявен осъдителен иск и този иск е уважен, а в частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира и въз основа на което изпълнителен лист не може да бъде издаден. Разпореждането се обжалва частично - относно сумите, присъдени с потвърдения осъдителен диспозитив на първоинстанционното решение. По същество частната жалба е основателна. В обжалваната част разпореждането е неправилно, доколкото при постановяването му въззивният съд неправилно е приел, че не е налице уважен осъдителен иск, а се иска издаване на изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски. Както е посочено и по-горе, с въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта относно уважените срещу ответника Ш. искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ. В тази част въззивното решение подлежи на изпълнение съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, поради което в същата част искането за издаване на изпълнителен лист е основателно. С тези мотиви съдът