Определение № 8854 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на О. Ш. чрез адв. Маринов срещу определение № 8029 от 21.07.2025 г. по адм. д. № 7918/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане молба за допълване с вх.№ 3777/11.03.2025 г. на решение № 447/17.01.2025 г. по адм. д. № 7918/2024 г. по описа на ВАС, в частта за разноските. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК изрично предвижда, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Имат се предвид случаите, в които съдът се произнася по съществото на искането, а не тези, при които искането се оставя без разглеждане като недопустимо. Разпоредбата е ясна, не подлежи на разширително тълкуване и следва да се прилага stricto senso, поради което не може да служи за мотивиране на окончателност на определението, в случаите когато съдът е оставил без разглеждане искането за допълване на решението в частта за разноските. (В този смисъл определение № 13328/09.12.2024 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело № 11023/2024 г., определение № 1387/14.02.2025 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело № 10212/2024 г. и др.). Предвид изложеното и по силата на общото правило на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, обжалваното определение подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 5608 от 20.06.2024г., постановено по адм.д. №927 по описа за 2024г. на Административен съд – Пловдив, е отменено по жалба на О. Ш., решение № 2985/21.02.2024 година на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут и постановил изпращане на преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата му, за предоставяне на хуманитарен статут в лично качество и като представител на детето К. Ш.. Това решение е оставено в сила с решение № 447 от 17.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7918 по описа за 2024г. на ВАС, Трето отделение. На 11.03.2025 г О. Ш. чрез адв. Маринов е подал молба за допълване на решение № 447 от 17.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7918 по описа за 2024г. на ВАС, Трето отделение, в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение, в производство по чл. 248 от ГПК, тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане искането на Ш. за изменение на решение № 447 от 17.01.2025 г., постановено по адм.д. № 7918 по описа за 2024г. на ВАС, Трето отделение, като просрочена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението, чието допълване се иска е постановено на 17.01.2025 г., а молбата на Ш. е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 11.03.2025 г., след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решение № 447 е постановено на 17.01.2025 г. и като необжалваемо е влязло в сила на същата дата. С оглед на това и в съответствие с чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК срокът, в който може да се поиска допълване на решението в частта за разноските е едномесечен и е изтекъл на 17.02.2025 г. (понеделник - присъствен ден). Искането за допълване на Решение № 447 е направено на 11.03.2025 г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Подаването на искането след срока е процесуална пречка за неговото разглеждане, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство. Напълно ирелевантно по отношение на срока за подаване на молба с искане за допълване на решението е твърдението в частната жалба, че решението, чието допълване се иска, е постановено извън инструктивния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия