Определение № 9 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2770/2021 г.
ВКСII търговско отделение13.01.2022 г.
Диспозитив
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК по т.д. № 2770/2021 г. на адв. Р. Б., назначена за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на Ц. Д. Ц., в размер на 2 579.05 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и пет стотинки). ЗАДЪЛЖАВА Гаранционен фонд, [населено място], в двуседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ВКС сумата от 2 579.05 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и пет стотинки). При неизпълнение на това задължение в срок, делото да се докладва за издаване на изпълнителен лист и предприемане на действия за принудително събиране на сумата. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Р. Б. – особен представител на ответника Ц. Д. Ц., срещу решение № 10533 от 30.09.2021 г. по в.гр.д. № 942/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 09.01.2020 г. по т.д. № 1/2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил за уважаване на предявения от Гаранционен фонд, [населено място], срещу Ц. Д. Ц. иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 227 КЗ (отм.) във вр. с чл. 213 КЗ (отм.) за сумата от 96 957.54 лв., ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба – 03.01.2019 г., до пълното изплащане на сумата. Делото е насрочено за з.з. по чл. 288 ГПК за 23.11.2022 г. Касаторът в настоящото производство се представлява от адв. Б., която е назначена за особен представител от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (сега касатор) се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени по сметка на съда от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция, съответно съдът, който разглежда делото в съответната инстанция, е компетентен да определи размера на разноските за тази инстанция. В случая, при администриране на делото Софийският апелативен съд не е определил възнаграждение за особения представител за касационната инстанция, но с оглед висящността на делото пред ВКС, няма пречка това да бъде сторено от този съд. При тези данни, ответникът по касация следва да поеме разноските на особения представител на касатора за производството пред ВКС. Съобразявайки характера на производството, обжалваемия интерес и т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на адв. Р. Б. в размер на 2 579.05 лв., което следва да бъде внесено от ищеца. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 288 ГПК
- чл. 47, ал. 6 ГПК
- чл. 213 КЗ
- чл. 227 КЗ
- чл. 288, ал. 12 КЗ
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 9, ал. 2