Решение № 15059 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2009 г.

Решение № 15059 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 8052/17.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3257/09 г. тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Николай Ангелов Русков от гр. София срещу Решение 236/19.11.2008 г. по преписка № 29/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с която е прието за установено, че през периода 16.10.2007 г.- 11.01.2008 г. Димитър Иванов Спасов, управител, Михаил Кирилов Петров, прокурист и Митко Стефанов Цветков, ръководител филиал на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД, не са извършили нарушение спрямо жалбоподателя на Закона за защита от дискриминация по чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и е оставена без уважение подадената от него жалба. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Николай Ангелов Русков с молба да бъде отменено като неправилно. Излага допълнителни съображения за упражнени срещу него действия, които счита за дискриминационни. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да приеме, че спрямо него е извършена дискриминация от цитираните в жалбата физически лица, всички в качеството на управляващи "Кауфланд България" ЕОО енд КО" КД". В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. От Комисия за защита от дискриминация се представлява от юрисконсулт Бозева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни Димитър Иванов Спасов, Митко Цветанов Цветков, редовно призовани, не се явяват, представляват се от юрисконсулт Класса която оспорва касационната жалба. Михаил Кирилов Петров - редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за нередовна по см. на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК и на основание чл. 216 АПК следва да се остави без движение за отстраняване на нередовностите. Доколкото от съдържанието на жалбата могат да се извлекат аргументи за неправилно приложение на материалния закон и с оглед служебното начало, възприето от законодателя с нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, следва да се отбележи, че това касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение не е налице. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК прецени валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, за които обстоятелства следи служебно и счита, че не са налице касационни основания за отмяната на съдебния акт. По делото безспорно е установено, че с решение по гр. д. № 15621/2006 г. на СРС, влязло в сила на 4.10.2007 г. е било отменено уволнението на жалбоподателя по Заповед № 21/05.07.2006 г. на управителя на "Кауфланд България ЕООД енд и Ко" КД и е възстановен на заеманата от него длъжност "служител" в дружеството. Жалбоподателят се е явил на работа в посочения от закона срок и е заел длъжността, на която е възстановен със съдебното решение. На 11.12.2007 г. подал молба за ползване на платен годишен отпуск, считано от тази дата до 10.01.2008 г., като със същата молба е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение. С нова молба от 17.12.2007 г. подадена до администрацията на "Кауфланд България ЕООД енд и Ко" КД, Русков заявил, че е поискал прекратяване на трудовото правоотношение под натиск и на основание чл. 326 КТ оттеглил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като поискал след изтичане на платения му отпуск да продължи да работи по същото. С писмо от 18.12.2007 г. прокуристът уведомил жалбоподателя, че е получил предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и в законовия 7-дневен срок му отговорил, че е съгласен с предложението. Със Заповед № 131/18.12.2007 г. на прокуриста е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя, считано от 11.01.2008 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ. Тези факти, както и оплакванията на Русков по определени обстоятелства, във връзка с работата му в дружеството и с прекратяването на трудовото му правоотношение са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно е установено, че не е налице дискриминационно отношение. Не са доказани и пред двете инстанции оплакванията на жалбоподателя, че бил принуден да напусне работа, а действителната му воля била да оттегли предизвестието си за прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на производството Русков не е доказал, че под натиск е поискал да му бъде прекратено трудовото му правоотношение, за което всъщност е подал нарочна молба. Не е проява на дискриминация прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателя въз основа на тази молба на основание чл. 325, т. 1 от КТ, което е в правомощията на работодателя. Съдът е приел довода на комисията, че преценката за законосъобразното прилагане на КТ при прекратяване на трудовия договор не е от нейната компетентност. В касационната жалба Русков не конкретизира касационни оплаквания, а подробно излага факти, възприети от него като неравностойно третиране от страна на ръководството на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД", които са били предмет на обсъждане както от Комисията за защита от дискриминация, така и от първоинстанционния съд. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че не се установяват обстоятелства, от които да се приеме неравностойно третирате на жалбоподателя в сравнение с останалите работници в магазина на "Кауфланд" в жк "младост - 3", гр. София. Правилна е преценката, че не е доказано твърдението за упражнен тормоз, изразяващ се във възлагане на несвойствени задачи за изпълнение само по отношение на жалбоподателя. Пред съда не са оборени фактите, установени от разследването, проведено от КЗДискр по отношение възлагането на трудови задължения. Установено е, че става въпрос за трудови задължения на всички служители, касаещи работа по промяна на табелки с цени, почистване на отдела, преместване на стоки и колички от едно място на друго на територията на хипермаркета, подреждане и почистване на магазина, поливане на цветя. Жалбоподателят не е третиран по-неблагоприятно от останалите работници, тъй като на тях също са възлагани подобни дейности. Безспорно при тези данни по делото не е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4 от ЗЗДискр. Невръчването на длъжностна характеристика и липсата на точно регламентирани задължения може да се третират като нарушение на трудовото законодателство, което би следвало да бъде преодоляно според разпоредбите на КТ. Но тези действия не са проява на дискриминационно отношение само по отношение на Русков, защото не са признак за неравностойно третиране, което би представлявало дискриминация. Оплакванията на жалбоподателя са, че комисията не е обсъдила показанията на свидетеля Иванчева и дадения му протокол- план за работа, не е взела предвид, че не му е връчена длъжностна характеристика след влизане в сила на съдебното решение за възстановяването му на работа са взети под внимание от съда и не променят правния извод за липса на дискриминационно отношение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че след явяването му на работа не бил нанесен съответния трудов стаж в трудовата книжка, трудовият му договор не се считал за постоянно сключен от 06.07.2006 г. до 16.10.2007 г., след възстановяването му не била договорена работна заплата. Жалбоподателят е бил възстановен в срок на работното си място, след прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата му книжка е била надлежно оформена, което е установено при проверката на Дирекция "ОИТ" София, а КЗДискр е установила, че трудовото възнаграждение е изплащано. Не се доказва извършвано съзнателно нежелано поведение спрямо жалбоподателя при упражняване на правото на труд, което да цели или да предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда за него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,