Определение № 2756 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Зърнени храни – В. Търново“ЕООД със седалище в гр. Велико Търново, чрез адв. Мартинов, срещу протоколно Определение №3761 от 04.12.2024 г. по адм. д. №562/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на търговското дружество срещу административен договор №ЗР-КЗ-04-01-00046#46 от 07.06.2024г. и исковата молба срещу Агенция по заетостта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 20 396 лева и съдебното производство е било прекратено. Претендират се разноски. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. В срока по чл.232 АПК е постъпил писмен отговор от Директор ДБТ – Велико Търново, чрез ст. юриск. Колева, с който се настоява за оставяне в сила на обжалваното протоколно определение. Претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба и искова молба, като първата е била подадена след законоустановения срок за обжалване, поради което я оставил без разглеждане, а втората като акцесорна и зависимо от жалбата също е недопустима за разглеждане, като съдебното производство е било прекратено изцяло. Настоящият касационен състав намира, че оспореното определение е правилно, като следва да се посочи и следното. В случая с първоначалната си жалба ЕООД-то е предявило претенция за отмяна на електронно писмо от 11.06.2024г. и електронно писмо от 25.06.2024г. на Директор ДБТ – Велико Търново, като заедно с това е предявил и претенция за осъждане на ДБТ – Велико Търнова да му заплати сумата от 20 396 лева, представляващи пропуснати ползи от неизпълнение на сключен административен договор от 07.06.2024г. С определение от 01.08.2024г. първостепенният съд оставил без разглеждане жалбата срещу двете електронни писма и прекратил съдебното производство по делото. С определение от 22.10.2024г. по адм. дело №9609/2024г. по описа на ВАС на РБ, прекратителното определение било отменено и делото било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като са били дадени указания по приложението на закона и по-специално(с оглед констатираните нередовности на жалбата) – да се уточни предмета на делото: оспорване на административни актове или иск за неизпълнение на административен договор. Именно и съобразно задължителните указания на касационната инстанция, с разпореждане от 28.10.2024г., административният съдия дал ясни указания на оспорващия: да посочи конкретните административни актове, които оспорва, респ. ако търси обезщетение за вреди да посочи правните и фактически основания на исковата си претенция, респ. и надлежния ответник по нея. С молба от 12.11.2024г. и в изпълнение на указанията на съда, адв. Мартинов(който всъщност е и едноличния собственик на дружеството и негов управител) посочил, че предмет на делото е иск за неизпълнение на договора от 06.07.2024г., като основанието за предявяването му се свързва с посочени още с първоначалната жалба незаконосъобразни действия на ДБТ – Велико Търново, вкл. такива по прекратяване на договора, като посочил за ответник по иска юридическото лице Агенция по заетостта(АЗ). Именно и на това основание с разпореждане от 12.11.2024г. съдия-докладчикът конституирал като ищец – търговското дружество, респ. като ответник Агенция по заетостта. С молба, депозирана в първото по делото о.с.з., проведено на дата 04.12.2024г., ищецът поискал да се допълни петитума на претенцията му срещу ответника съобразно представени писмена молба(л.229 от делото на АСВТ). В това съдебно заседание ищецът уточнил, че търси допълване на петитума и с търсено от него обявяване на сключения договор за „незаконосъобразен“, наред с търсеното обезщетение, като иска съвместното разглеждане на двете претенции, доколкото същите са свързани. С оглед на заявеното съдът конституирал като ответник по делото, наред с АЗ, и Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново. Последващо обаче, съдията-докладчик заключил, че срокът за оспорване на сключения административен договор е пропуснат към датата на входиране на жалбата в съда, а като свързана с първата претенция, тази за присъждане на обезщетение не може да бъде разгледана, след като не може да се установи незаконосъобразността на самия административен акт, като предпоставка за нейната допустимост. С оглед на тези мотиви жалбата и исковата молба били оставени без разглеждане, а съдебното производство прекратено. С частната касационна жалба търговското дружество отново сочи, че предмет на делото е иск за неизпълнение на договор от страна на АЗ, настъпило в резултат на незаконни действия на служители на ДБТ – Велико Търново, довели до прекратяване на договора, като детайлно изяснява вижданията си относно конкретната фактическа обстановка по казуса. Настоящият състав на касационната инстанция, намира, че в по-общ план следва да посочи, че не е спорно, че между ЕООД-то и Агенция по заетостта на дата 07.06.2024г. е бил сключен договор, резултат от сключен преди това административен договор по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Започвам работа“, Компонент 3 между Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) и единствения допустим кандидат, респ. бенефициент - Агенцията по заетостта. С оглед на тази правна рамка, последващо самата АЗ следвало да сключи (при изпълнението на административния си договор) договори с работодатели, вкл. и във вр. с обстоятелството, че поемането на разходите за възнаграждения на наетите лица и за свързаните с тях разходи за сметка на работодателя за задължително социално и здравно осигуряване, представляват минимална помощ за работодателя, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №1407/2013 г. С административната преписка са представени подписаното на 07.06.2024г. съглашение, вкл. Общите условия, при които то е сключено (Приложение №1). Правната рамка сочи, че по тези проекти Агенцията за заетостта се явява бенефициент(по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление(ЗУСЕФСУ), който едновременно с това е и администратор на държавна помощ по смисъла на чл.9, ал. 1 – 5 от Закона за държавните помощи (ЗДП), тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на § 1, т.7 ЗДП, за която е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013. Наред с това е видно от приложения по делото договор за осигуряване на заетост по проект "Започвам работа" – Компонент 3, че средствата по тях представляват минимална помощ (de minimis) по смисъла на цитирания по-горе Регламент. Съгласно изключително пестеливата национална уредба на акта, чрез който се предоставя държавна помощ – чл. 36 ЗДП, администраторът на помощта е длъжен в акта за предоставяне на помощта de minimis да определи правилата за прилагане на условията за нейното предоставяне и контрол, както и механизъм за установяване на неправомерно получената помощ. От съдържанието на разпоредбата е видно, че едностранно и властнически администраторът на държавна помощ определя всички релевантни условия за предоставяне на помощта, а от условията на Насоките е видно, че бенефициерът определя получателите на помощта de minimis, след провеждането на оценка въз основа на предварително регламентирани изисквания. Или следва да се заключи, че безспорно сключения на 07.06.2024г. договори между Агенцията по заетостта, чрез Директор ДБТ – Велико Търново, в качеството и на бенефициент и на администратор на държавна помощ, договори с ответника са административни, поради което и на основание чл. 19ж ал. 1 АПК всички спорове при самото изпълнение на тези договори се разрешават от административния съд, тъй като актовете на органа по изпълнението, попадат в предметното поле на посочената законова новела, но съглашението попада и в обхвата на дефинитивната норма за административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, поради което, правоотношенията между страните се регламентират и от правната рамка, дадена със ЗУСЕФСУ. Във връзка с предмета на основния спор по делото, то следва да се отбележи, че поначало общата норма на чл.27 ал.1 ЗУСЕФСУ дава възможност за оспорване на първо място на самия сключен административен договор – по реда за оспорване на индивидуалните административни актове по АПК, но според ал.4 „Не подлежат на самостоятелно оспорване действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“. В настоящият случай, след оставяне на първоначалната жалба „без движение“(в акта на съда неточно е оставено без движение „производството“), оспорващият е уточнил с писмена молба, че предявява само иск за неизпълнение на договора, представляващ по същество осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди(под формата на пропуснати ползи), настъпили в неговата сфера от незаконосъобразни действия на служители на Агенция по заетостта, в частност такива на ДБТ – Велико Търново. При това уточнение следва да се приеме, че първоначално изясненият предмет на делото не е бил свързан с оспорване на административни актове (волеизявления), вкл. и с оспорване на самия административен договор, като в този смисъл съдът е конституирал и съответните страните по така формулираната искова претенция. С молба от деня на първото открито съдебно заседание ищецът поискал допълване на петитума на „жалбата“ си, но в самото о.с.з. поискал допълнение и с искане за обявяване на самия административен договор за незаконосъобразен. В тази връзка следва да се посочи, че процесуалния закон не позволява „допълване“ на петитум на искова претенция с включване обявяване на недействителност на един административен акт(вкл. бил той и административен договор). Това представлява по същество съвсем отделна претенция, която първоначално(дори и при нередовна жалба) не е била заявена от ищеца, респ. тя няма как да се „прибави“ към вече разглежданата, още повече при твърде общото и формулиране – договорът да се обяви за „незаконосъобразен“(каквото и да означава това). В този смисъл тя не е следвало въобще да се приема за разглеждане(за което няма и нарочно определение на съда), респ. да се конституира като ответник по нея Директор ДБТ – Велико Търново, който междудругото е действал при сключване на договора от името и за сметка на бенефициента Агенция по заетостта, т.е. в този смисъл не би се явил и надлежен ответник по делото по едно такова оспорване. С оглед на това последващо правилно административният съдия е оставил без разглеждане тази жалба и е прекратил производството по нея. Към предмета на делото не може да се прибави и разглеждане на оспорване за прекратяването на сключения административен договор, тъй като освен, че това е станало с акт от 02.08.2024г., т.е. след входиране на жалбата в съда на 29.07.2024г., но и защото то не е извършено с едностранно волеизявление на административен орган, а е резултат от сключено допълнително споразумение между страните по административния договор(т.1 от същото). Що се отнася до приетата за разглеждане искова претенция, то следва да се посочи, че тя е уточнена(двукратно) от ищеца като такава, произтичаща от неизпълнение на договор, но в обстоятелствената част същата е описана като сума, търсена като обезщетение за претърпени пропуснати ползи за юридическото лице да реализира приход от 20 396 лева, представляващ дължимата сума по сключения на 07.06.2024г. административен договор. Или всъщност търговското дружество не претендира плащане на сумата от 20 396 лева(посочена като цена в чл.3 на договора), дължима при изпълнение на задълженията на работодателя по съглашението, а търси заместващата облага, сурогата на дължимото реално изпълнение, тъй като самият той не е могъл да изпълни своите задължени, поради описаните действия на служители на АЗ, които счита за незаконосъобразни, попречили му да реализира сочената имуществена облага. При това положение действително е налице по същество претенция за присъждане на обезвреда в резултат на соченото виновно поведение на другата страна по договора, като тя се претендира под формата на пропуснати ползи и се съизмерява от търговеца с цената на сключения договор. В тази връзка и отново в по-общ план следва да се посочи, че поначало нормативно предвидения ред за защита срещу отказ за заплащане на цената на сключения административен договор е чрез предявяване на жалба срещу постановения от управляващия/административния орган отказ, което изключва процесуалната възможност за подаване на иск по реда на чл. 19ж от АПК за изплащане на отказаната сума. По същество, чрез иницииране на исково производство, ищецът не може да замести и преодолее последиците от постановения отказ за плащане. Одобряването на плащане при изпълнение на проект, финансиран със средства от фондовете по чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, е предпоставено от преценката на управляващия орган за допустимост в съответствие с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира правото му на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка за исковото производство по чл. 19ж, ал. 1 от АПК за същата сума. Доколкото обаче се и както се посочи по-горе, тук не се търси плащане на цената по административния договор, а се търси обезвреда(обезщетение) за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, то допустимостта на претенцията се извлича от приложимия ред на чл.203 и сл. АПК и по-специално на правилата, посочена в чл.204 ал.1-ал.4 АПК, касателно необходимостта от това дали вредите са от незаконосъобразен административен акт, нищожен такъв, или от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от съответната администрация. В случая, ищецът веднъж с молбата на л.229 е уточнил, че допълва петитума в смисъл, че претендира исковата сума вече в резултат на „…неизпълнение на сключен договор….“, но в о.с.з. на 04.12.2024г. вече, че тя е пояснена като следствие на „незаконосъобразен договор…“, като е поискано самостоятелно и отделно обявяването на същия за такъв. При това положение и с оглед непрекъснатата промяна във обстоятелствената част на исковата претенция, чрез въведените от страната било нови фактическите или правните основания на иска, то към датата на постановяване на прекратителното определение, претенцията на ищеца е била обоснована с твърдяното наличие на един незаконосъобразен административен договор(приравняващ се на индивидуален административен акт), но търговското дружество не е предявило допустима и конкретизирана по основание претенция по чл.19ж ал.1 във вр. с чл.19е АПК в тази връзка, респ. не е била установена за изпълнена и предпоставката по чл.204 ал.1 във вр. с ал.2 АПК. С оглед на това и доколкото не се претендира нищожност(чл.204 ал.3 АПК), то с основание тук административният съдия е приел, че обосноваването на исковата претенция с незаконосъобразен административен договор не е допустимо преди неговото обявяване за такъв. Опитът на страната, под формата на уточнение, да прибави към разглежданата претенция и такава за обявяване на договора за незаконосъобразен, правилно не е разгледана, вкл. и с оглед изтеклия преклузивен срок, приложим съобразно изрично посоченото в новелата на чл.19е АПК препращане към приложимите съответно правила на чл.146 АПК и съответните разпоредби на ЗЗД. Консеквентно това обосновава и извода за правилност като краен резултат на изводите на административния съдия в обжалваното протоколно определение. С оглед на изложеното се обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода на спора разноските се дължат на Агенция по заетостта, като същите се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществената защита от юрисконсулт съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на отговор на частната жалба. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение