Определение № 109 от 16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 945/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца И. М. срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното въззивно решение. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва жалбата. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 4176 лв. (адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС). За да отхвърли молбата по чл. 248 ГПК, въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че възнаграждението не е било реално заплатено, както и че същото е прекомерно с оглед обжалваемия интерес от 120 000 лв. и съобразно правилата по Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Частната жалба е обоснована със същите доводи, които, разгледани по същество, са неоснователни. Реалното уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника се установява от фактурата от 18.05.2020 г. (представена с отговора на въззивната жалба) и извлечението от сметка, представено преди съдебното заседание с молба от 21.08.2020 г. Неоснователно е и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото възнаграждението е уговорено и заплатено в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. § 2а от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът