Определение № 8626 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. П. М. от гр. Кнежа чрез пълномощника адвокат П. Йорданова срещу определение № 2522 от 24.07.2026 г. по адм. д. № 626/2026 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № №26-0938-000316/02.07.2026г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен. В частната жалба са изложени оплаквания, че определението е постановено при неправилна преценка на критериите по чл.166, ал.2 и ал.4 АПК и събраните доказателства, както и в противоречие с принципа за съразмерност. Оспорва се изводът на съда, че изпълнението няма да доведе до значителна и трудно поправима вреда. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Плевен в представено писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд ЗПАМ на основание чл. 171, т. 4, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо Н. П. М. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че с влезли в сила наказателни постановления на лицето са отнети всички контролни точки. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗПАМ, съдът е преценил, че жалбоподателят не доказва настъпване на вреди от прилагането на ПАМ, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че СУМПС му е необходимо ежедневно. При отчитане на високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата според съда в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Предварителното изпълнение на оспорената ЗПАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.. Частният жалбоподател не оспорва вмененото му нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДвП, а именно, че с влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП са му отнети общо 46 бр. контролни точки, поради което и на основание чл.157 ал.4 ЗДвП е загубил правоспособността си да управлява МПС и следва да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Настъпването на такава вреда следва да е достатъчно вероятно, за което и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само изложени твърдения в тази насока. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни провеждането на лечение за заболяванията м, налагащи непрекъснато специализирано наблюдение и лечение, правилно е приет за неоснователен.. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да използва автомобила си, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, ползването на обществен транспорт не е комфортно, но не е и единствен вариант за лицето, което нито е в напреднала възраст, нито отнемането на СУМПС е пречка да се придвижва до лечебните заведения с управлявано от друго лице МПС. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта.. Защитаваните негови лични интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата, особено когато е оспорена правоспособността на водача. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд