Решение № 3530 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 278/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу решение № 36956 от 10.11.2025 г. по адм. дело № 7316/2025 г. на Административен съд – София-град, с което съдът е отменил отказа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ( понастоящем „ЕОС Матрикс“ЕАД) обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/05/00125-out, заедно със становище към него от 18.06.2025г. да бъдат изтрити личните данни на П. П. Г., както и да се подаде коригираща информация до ЦКР, като върнал на дружеството за ново произнасяне заявление вх. № СТМТ/2025/05/00125/20.05.2025г. на П. П. Г. за заличаване на личните му данни, както и за изпращане на информация до ЦКР за липса на активни кредити на негово име, като определил 14-дневен срок за извършване на тези действия, считано от влизане в сила на решението. Касаторът развива доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с процесуалните и материално правни разпоредби. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, като приел, че вземането, във връзка с което се обработват личните данни на оспорващия, е погасено по давност и за дружеството не е налице правно основание да продължи да обработва личните данни на лицето и съответно е длъжно да подаде информация към Централния кредитен регистър за заличаването му като длъжник в същия, на основание чл.10 ал.3 от Наредба № 22/2009г. Обосновава законосъобразност на действията на дружеството по обработване на личните данни на заявителя при наличието на легитимен интерес за извършването им. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба и в позиция по същество в открито съдебно заседание, иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – П. П. Г., чрез пълномощника си адв.Димитров, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й, по съображения, развити в позиция по същество и в представени писмени бележки. Намира, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил отказ на администратора на лични данни „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/05/00125-out, заедно със становище към него от 18.06.2025г., да бъдат изтрити личните данни на П. П. Г., както и да се подаде коригираща информация до ЦКР, като върнал на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за ново произнасяне в 14- дневен срок заявление вх. № СТМТ/2025/05/00125/20.05.2025г. на П. П. Г. за заличаване на личните му данни, както и за изпращане на информация до ЦКР за липса на активни кредити на негово име. За да постанови този резултат съдът е приел, че с писмо вх. № СТМТ/2025/04/00094/11.04.2025г. П. Г. е сезирал „Еос Матрикс“ ЕООД, както и БНБ да предприемат действия във връзка с тяхната компетентност по Наредба № 22 от 16.07.2009г. за ЦКР, тъй като не е бил страна по договор с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, нито като кредитополучател, нито като съдлъжник или поръчител, поради което подаваната в ЦКР информация била невярна. С писмо с изх. №СТМТ/2025/04/00152-оut, становище по заявление с вх. № СТМТ/2025/04/00152 от 28.04.2025г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, П. П. Г. е уведомен, че е сключил договор за кредитна карта № [номер] с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. На 18.01.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по тази причина дружеството, като кредитор подава информация в Централен кредитен регистър. С второ писмо с вх. № СТМТ/2025/05/00125 от 20.05.2025г., на основание чл. 17, § 1, б. „а“ и б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на П. Г. поискал от „ЕОС Матрикс“ ЕООД без ненужно забавяне да бъдат изтрити неговите лични данни, както от системите на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, така и да бъде преустановено подаването на информация за него в Централен кредитен регистър в раздела активни кредити, а също и да бъде заличена информацията в раздела за просрочия по активни и по погасени кредити. В отговор на писмото от 20.05.2025г. са издадени обжалваните в производството пред АССГ писмо с изх. № СТМТ/2025/05/00125-оut, ведно със становище от 18.06.2025г. на длъжностното лице по защита на личните данни, с които заявителят е уведомен, че не са отпаднали целите, за които са събирани и се обработват личните му данни, защото правото на кредитора съществувало и можело да бъде упражнено. Задължението му не било погасено по давност, защото нямало постановено съдебно решение между страните, поради което обработването на личните данни оставало необходимо за целите и легитимните интереси на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и правото на събиране на дълга не е отпаднало. Въз основа на тези факти решаващият съд приел, че при направено възражение за изтекла погасителна давност от П. П. Г. на 20.05.2025г., когато е била подадена молба вх. № вх. № СТМТ/2025/05/00125 за заличаване на личните му данни, кредитът е окончателно погасен по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ и изричното му изявление, че няма да плати доброволно задължението води до отпадане на възможността вземането да бъде събрано принудително и има за последица преустановяване на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква „е“от Регламент /ЕС/ 2016/679 да продължи да обработва личните данни. По тази причина, отказът на дружеството нарушава съществуващото за П. П. Г. право „да бъдеш забравен“ и отказът от 18.06.2025г. на администратора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна на основание чл.146, т.4 АПК При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав, намира че обжалваното съдебно решение е недопустимо. По заявлението на П. П. Г. с правно основание чл.17 от ОРЗД са издадени два акта – отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с изх. № СТМТ/2025/05/00125-out, подписан от юрисконсулт Милушева, като пълномощник на управителя на дружеството с рязяснение относно позицията на дружеството във връзка с възражението за зитекла давност и за задълженията за подаване на информация в ЦКР, както и становище до П. Г. от 18.06. 2025г. относно искане за упражняване на права по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, подписано от Д. Б., длъжностно лице по защита на личните данни, определено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което е заявено, че искането за упражняване на право на изтриване по отношение на задължението, което е прието за активно, не може да бъде уважено, поради липса на предпоставките, предвидени в член 17, параграф 1 ОРЗД, и обработването на личните данни продължава да е необходимо за целите, за които са били събрани от администратора на лични данни. Тези два акта са издадени в изпълнение на задълженията на дружеството в различни качества - в качеството на администратор на лични данни, произтичащо от Регламент (ЕС) 2016/679 и в качеството му на финансова институция, регистрирана по чл. 3а от Закона за кредитните институции, по силата на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР. Това разграничение не е направено от първоинстанционният съд, вкл. и относно различното съдържание на писмото и становището и същият е отменил отказ, обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/05/00125-out и становище към него от 18.06.2025г., какъвто отказ посоченото писмо не съдържа. С Разпореждане № 27457/15.08.2025г. АССГ е конституирал като ответник ЕОС Матрикс ЕООД. В първоинстанционното производство е представено пълномощно за представителната власт на юрисконсулт Милушева ( л.89-91 от а.д.7316/25), но то не съдържа оправомощаване тя да се произнася по исканията за коригиране на подаваната към ЦКР информация. Съдът е следвало да установи това обстоятелство и след като определи качеството, в което действа „ЕОС Матрикс“ ЕООД във връзка с искането по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР, да уточни представителната власт и правомощията, предоставени от финансовата институция на юрисконсулт М. Милушева. Становището от 18.06.2025г. е подписано от Д. Б.- длъжностно лице по защита на личните данни, като в преписката се съдържат доказателства за определянето й като такова от администратора на лични данни. По делото няма данни и че същата е упълномощена да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Доказателства за представителната й власт във вр. с чл.17 от ОРЗД са представени пред касационната инстанция ( уведомително писмо, подписано от изпълнителния директор на ЕОС Матрикс ЕАД), но при забраната за нови фактически установявания в чл.220 от АПК, касационната инстанция основава изводите си на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а такива установявания в решението липсват. Производството пред първата инстанция е проведено без да е изяснен предмета на спора и обжалвания акт и уточнени обстоятелствата, свързани с авторството на актовете и материалната компетентност, материалноправния и процесуален режим, на който са подчинени, както и останалите въпроси, свързани с редовността и допустимостта на обжалването, предопределящи съответно произнасянето по основателността на жалбата. Първоинстанционният съд не е изложил доводи относно характера на становището, постановено по искането по член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително дали е издадено от името, респ. прието като негово изявление от администратора на лични данни. Правомощията на длъжностното лице по защита на личните данни са определени в член 38 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същото подпомага, консултира, дава становища на администратора на лични данни. Правомощие да се произнася по подадени заявление по член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от името на администратора не е предвидено. Такива правомощия не са предвидени и в Закона за защита на личните данни. По аргумент от член 17 и 19 от Регламент (ЕС) по подадените заявления следва да се произнася администраторът на лични данни. Доколкото обаче становището на длъжностното лице по защита на данните е приложено към писмения отговор, изготвен от пълномощник на администратора на лични данни, съдът е следвало да констатира тези обстоятелства и уточни авторството, качеството и правомощията на лицето, подписало акта, с който е отговорено на субекта на данни и как се отнася към същото администраторът на лични данни. Изясняването на тези обстоятелства ще позволи да се определи правната характеристика на акта, наименован становище и произтичащите последици във връзка с релевантната нормативна уредба относно редовността, допустимостта и основателността на оспорването му пред съда. При неизяснен предмет на спора и издател на оспорения акт, съобразно изложеното в сезиращата съда жалба, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене в едно открито съдебно заседание и постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното, настоящият касационен състав, намира че решението на АССГ трябва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира страните в процеса, като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК, съобразявайки кой е оспорения акт, кой е издателя на този акт, компетентността му и постанови съдебен акт след проверка на оспорения акт за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение