Решение № 6308 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2384/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК - Бургас против Решение № 11186/15.12.2025г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1235/2025г. в частта, с която е обявена нищожността на Заповед № РД-25-1064/23.06.2025г. и в частта за разноските.

Поддържа, че решението е неправилно, при наличието на касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД гр. Бургас, чрез процесуален представител, адвокат Кокаларова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции, с искане за отмяната й като незаконосъобразна.

Съдът е разгледал по същество жалбата като отменил заповедта в частта по т. 1 с наложената санкция. Мотивите в тази част към решението са:

" Разгледана по същество жалбата е частично основателна, при следните съображения:

Жалбоподателят „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е изпълнител по договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки/КП/, амбулаторни процедури /АПр/ и клинични процедури /КПр/ ИД № 020903/24.10.2023 г., сключен с НЗОК, представлявана от директора РЗОК Бургас /л. 52 - 87 от делото/.

На 07.04.2025 г, със заповед № РД - 25 - 625 директорът на РЗОК Бургас е наредил да се извърши проверка на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, със срок - до 30.04.2025 г. и със задача: контрол по спазване изискванията на НРД МД 2023 - 2025 г. и ЗЗО, във вр. с постъпила в РЗОК Бургас жалба с вх. № 02/94 - 01 - 37/20.03.2025 г./л. 11 от делото/.

На 16.04.2025 г., за констатациите от извършената проверка е съставен протокол № 648 /л. 16 - 17 от делото/, в който в т. 2 и т. 3 са отразени нарушения на ЗЗО, Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ/НОПДМП/ и НРД МД 2023 - 2025 г. при хоспитализацията в лечебното заведение на здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ Н. Д. Д. с история на заболяването /ИЗ/ [заличен текст] с окончателна диагноза: [заличен текст], както следва:

По т. 2 от протокол 648/16.04.2025 г. - неправомерно изискани доплащания от ЗОЛ Н. Д. Д. с отчетена хоспитализация от 13.03.2025 г. до 18.03.2025 г. по КП № [номер], за дейност, която е платена от НЗОК. Установено е, че при дехоспитализацията от лечебното заведение на 18.03.2025 г., пациентът е заплатил, както следва:

• съгласно фактура № 1000007732 от 18.03.2025 г., сума в размер на 45.00 лв. за извършена медицинска дейност при приема в лечебното заведение - рентгенография на шийни прешлени, за което изследване липсват данни в документацията към ИЗ/л. 47 от делото/.

• съгласно изготвена справка от лечебното заведение /ЛЗ/ за платени от пациента суми, фактура № 2000005132 от 18.03.2025 г. и декларация за допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ срещу заплащане, пациентът е заплатил сума в размер на 89.20 лева, за допълнително поискана услуга „меню за хранене по избор/храни и напитки/“/л. 44 от делото/.

Прието е от контролните органи, че посочените суми общо в размер на 134.20 лева за образно изследване и за диетично хранене, не е следвало да бъде заплащани от пациента, тъй като и двете дейности са включени в пакета от здравни дейности, заплащани от НЗОК по съответната клинична пътека. Затова като е изискало плащането на тази сума от ЗОЛ, лечебното заведение е нарушило чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО, чл. 33, т. 4, вр. чл. 30, чл. 374, ал. 1, т. 1 НРД МД 2023 - 2025 г., чл. 29, т. 1 и т. 4 НОПДМП и чл. 81, ал. 3 ЗЗ.

Прието е също, че декларацията, която пациентът е подписал при хоспитализацията, не доказва доброволно направен от него избор на допълнителна услуга „меню за хранене по избор/храни и напитки/“ по смисъла на чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/. Декларацията му е била предоставена за подпис, но не е попълвана от него в частта: избор на допълнителни услуги чрез маркиране на празно квадратче срещу определена услуга.

Протокол № 648/16.04.2025 г. е връчен на 22.04.2025 г. на лечебното заведение, което в срока по чл. 74, ал. 4 ЗЗО е депозирало възражение с вх. № 29 - 02 - 806/28.04.2025 г./л. 13 и 14 от делото/.

Във връзка с постъпилото от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД възражение против констатациите в протокол № 648/16.04.2025 г. е изпратено писмо с изх. № 62 - 01 - 25/08.05.2025 г. до председателя на Българския лекарски съюз/БЛС/Бургас с искане за определяне на членове за участие в арбитражна комисия/АК/ - чл. 75, ал. 5 ЗЗО/л. 12 от делото/. Писмото е получено в районна колегия /РК/ Бургас, БЛС, на 12.05.2025 г./л.15 от делото/. Членове за съставяне на арбитражна комисия не са определени.

На 03.06.2025 г. за констатираните нарушения е изготвен доклад до директора на РЗОК Бургас, вх.№ 02/РД - 25 - 6252/л. 6 - 7 от делото/.

На 23.06.2025 г., въз основа на констатациите в протокол № 648/ 16.04.2025 г., на основание чл. 76, ал. 4 ЗЗО и чл. 464, ал. 3, чл. 473, ал. 5 НРД МД 2023 - 2025 г., директорът на РЗОК Бургас е издал заповед за налагане на санкции № РД - 25 - 1064, с която по т. 1 е наложил на ЛЗ санкция „финансова неустойка“ в размер на 250.00/двеста и петдесет/ лева на основание чл. 455, ал. 3 НРД МД 2023 - 2025 г. за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО, чл. 33, т. 4, вр. чл. 30, чл. 374, ал. 1, т. 1 НРД МД 2023 - 2025 г., чл. 29, т. 4 НОПДМП и чл. 81, ал. 3 ЗЗ, и по т. 2 - санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00/двеста/ лева на основание чл. 457, ал. 3 НРД МД 2023 - 2025 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 421, вр. чл. 425, ал. 1, т. 8 и чл. 324, т. 2 НРД МД 2023 - 2025 г.

По делото като свидетел е разпитан Н. Д. Д., по повод чиято жалба е разпоредена проверката в лечебното заведение. Съдът не кредитира показанията му, че не е заявявал ползване на допълнителна услуга „меню за хранене по избор“, доколкото с административната преписка е представено подписано от него заявление, в което е изразена изрично воля в този смисъл, чрез избор на посочената услуга с поставяне на отметка в празно квадратче срещу нея. Жалбоподателят не оспорва, че е подписал този документ. Напротив, твърди, че при приема си подписал всички документи, представени от лечебното заведение, но без да ги прочете, тъй като такава била практиката, при това във всички лечебни заведения. При липсата на данни да е бил принуден по какъвто и да е начин за това си действие, съдът не приема за достоверни обясненията му. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля, че в лечебното заведение на всички болни предлагали една и съща храна, която предоставяли само ако пациентът заяви, че е гладен, доколкото същите се различават от твърденията му жалбата му до директора на РЗОК Бургас. В нея пациентът е заявил, че желае да му бъде възстановена платената сума от 89.20 лева за храна и напитки, тъй като се хранел извън болничното заведение, защото храната, която му предлагали там, не ставала за хора /л. 42 и 43 от делото/. Свидетелят посочва, че по време на хоспитализацията му е извършено изследване рентгенография, но без да конкретизира на коя част от тялото - шия или глава/л. 167 и 168 от делото/.

Заповед за налагане на санкции № РД - 25 - 1064 от 23.06.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна такса/РЗОК/ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за налагане на санкции № РД - 25 - 1064 от 23.06.2025 г., в частта по т. 1, е издадена от директора на РЗОК Бургас, който не разполага с компетентност да извършва контрол по изпълнение Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ/НОПДМП, обн. ДВ, бр. 45/02.06.2006 г., наредбата/, съответно не е оправомощен да възлага извършването на проверки и да налага санкции за неизпълнение на изискванията относно предоставянето на допълнителни услуги по чл.24а с.н. Това е така, тъй като в медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, която подлежи на заплащане от НЗОК, не се включват допълнителните услуги, предвидени в чл. 24а, ал. 1 НОПДМП. Същите не попадат в обхвата на НРД МД 2023 - 2025 г. Предоставяните с чл. 24а, ал.1 и 2 от наредбата допълнителни услуги подлежат на заплащане от пациентите, а не от бюджета на НЗОК, поради което няма как да бъде налагана санкция - „финансова неустойка“, тъй като допуснатите евентуални нарушения на тази разпоредба нямат за своя последица нанасяне на щети на бюджета на НЗОК, за чието изпълнение/неизпълнение следи РЗОК/НЗОК. Тези услуги са заплащани от пациентите, не са част от и не засягат здравноосигурителната система на Република България. Тези разходи за допълнителни услуги не са предвидени като перо в бюджета на НЗОК за съответната година. Същият извод следва по аргумент от чл. 45, ал. 5 ЗЗО, съгласно който всички промени в списъка по ал. 4, които предвиждат увеличаване на разходите на НЗОК за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, не трябва да влизат в сила по - рано от изменението на закона за бюджета на НЗОК за съответната година или от влизането в сила на закона за бюджета на НЗОК за следващата бюджетна година.

Предоставянето на посочените в чл. 24а от Наредбата услуги е уредено в нарочен отделен нормативен акт, изключени от обхвата на НРД МД, и съответно попада извън обхвата на контрола по изпълнението на НРД МД и на бюджета на НЗОК, разпореден със заповед на директора на РЗОК и извън полето на неговите правомощия. Предвид това, процесната заповед в частта и по т. 1 е нищожна, поради липса на материална компетентност на органа да се произнесе по материя, която е извън обхвата на правомощията му. В този смисъл е решение № 7260 от 30.06.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 6482/2024 г., VІ отд.

С процесната заповед по т. 1 е наложена санкция „финансова неустойка“ на основание чл. 455, ал. 3 НРД МД 2023 - 2025 г. Съгласно тази разпоредба, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева.

Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, националните рамкови договори съдържат: т. 2. - отделните видове медицинска помощ по чл. 45. Следователно наложената санкция е с правно основание, неотносимо и неприложимо към чл. 24а от наредбата, която не касае медицинските дейности, предвидени в обсъдения по - горе чл. 45 ЗЗО и включени в обхвата на НРД МД 2023 - 2025 г.

Описаното нарушение в т. 1 от заповедта, изразяващо се в неправомерно според административния орган, изискване на плащане за допълнителна услуга по чл. 24а, ал. 1, т. 2 от наредбата - „меню за хранене по избор/храни и напитки/избор, за ползването на която по делото е представено подписано заявление от пациента, не може да бъде квалифицирано по чл. 33, т. 4 НРД МД 2023 - 2025 г., която норма е цитирана като нарушена в т. 1 от заповедта. В нея е въведена забрана за изпълнителите на медицинска помощ да изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Поисканата допълнителна услуга от ЗОЛ е включена в обхвата на чл. 24а, ал. 1 т. 2 НОПДМП, поради което поисканата за нея сума не представлява допълнително плащане на вид медицинска дейност, заплатена от НЗОК. Поради това посоченото нарушение не може да бъде квалифицирано и по цитираната като нарушена в т. 1 от заповедта разпоредба на чл. 374, ал. 1, т. 1 НРД МД 2023 - 2025 г., съгласно която Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ /БМП/ от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., за дейностите по КП, описани в б. а/ и б. б/. Неотносима към фактите, очертаващи обективната страна на това нарушение е и цитираната като нарушена в т. 1 от заповедта разпоредба на чл. 29, т. 4 НОПДМП, съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/екип в условията на спешност. Разминаването между описаната фактическа обстановка и приетите за нарушени правни норми представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере точно за какво нарушение е санкционирано по т. 1 от оспорената заповед. В аналогичен смисъл е решение № 3495 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм.дело № 6474/2023 г., VІ отд. Правото на защита на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е допълнително ограничено и поради факта, че в т. 1 от заповедта е наложена една санкция „финансова неустойка“ за две съвсем различни деяния, неправомерно квалифицирани като едно нарушение, с което допълнително се препятства съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед в посочената част. Така в мотивите на заповедта, в т. 1, освен неправомерно изисканото доплащане от ЗОЛ на сума в размер на 89.20 лева за допълнителна услуга по чл. 24а, ал. 1, т. 2 от наредбата/„меню за хранене по избор/храни и напитки/избор/, е описано още едно деяние - неправомерно изискано доплащане на сума в размер на 45.00 лева за извършена медицинска дейност при приема в лечебното заведение - рентгенография на шийни прешлени, за което изследване липсват данни в документацията към ИЗ. Изрично е посочено по отношение на сумата общо в размер на 134.20 лева за образното изследване и за диетично хранене, че не е следвало да бъде заплащана от пациента, тъй като и двете дейности са включени в пакета дейности, заплащани от НЗОК по съответната клинична пътека, както и че като е изискало плащането на посочената сума за двете дейности от ЗОЛ, лечебното заведение е нарушило чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО, чл. 33, т. 4 НРД МД 2023 - 2025 г., във вр. чл. 30, чл. 374, ал. 1, т. 1 НРД МД 2023 - 2025 г., чл. 29, т. 4 НОПДМП и чл.81, ал.3 ЗЗ.

Независимо от посочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 т. 4 АПК, заповедта в частта по т. 1 следва да бъде обявена за нищожна поради обсъдената по - горе липса на материална компетентност на директора на РЗОК да се произнесе по материя, която е извън обхвата на правомощията му, която представлява съществен порок, тежък до невъзможност съществуването на акта в посочената част."

Така изложените мотиви към решението в обжалваната му част се споделят напълно от настоящата инстанция. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Обосноваването на материална компетентност за установяване на нарушение и налагане на санкции съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, поради връзката на "подобрените битови условия" с процеса на лечение в случая е неоснователно. Следва да е установена такава връзка като подпомагаща конкретното лечение, за да се изведе извод, че подобрените битови условия са били полезни по отношение на конкретно здравно осигурено лице. Такава връзка следва да е мотивирана от административния орган, каквито мотиви не се съдържат в административната преписка. В цитираното решение като практика е изведено като правило, че установяването на нарушения и налагането на санкция не е в компетентността на директора на РЗОК, както е и в настоящия случай.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото решението в частта за разноските е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение