Определение № 5863 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Х. А. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], срещу Определение № 3544 от 22.04.2026г., постановено по адм. дело № 2549 по описа на Административния съд – Бургас за 2025г. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. С обжалваното определение е върната искова молба на А., именувана „Заявление“, вх. № 15272/22.12.2025 г. по описа на Административния съд – Бургас с правно основание по чл. 128, ал. 2 АПК и производството по делото е прекратено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд – Бургас е приел, че е сезиран от А. Х. А. с искова молба, именувана „Заявление“, с която лицето поискало от съда, на основание чл. 128 ал. 2 АПК, да установи, дали символът „кръст“ застрашава сигурността в местата за лишаване от свобода и по какъв начин потребността да „притежавам кръстче“ противоречи на режима и сигурността в местата за лишаване от свобода. Преценил е, че това искане е твърде абстрактно и не сочи наличието на административно правоотношение между орган на държавна власт, натоварен с изпълнително – разпоредителни функции, от една страна и гражданин, чиито конкретни права и интереси са засегнати или биха могли да бъдат засегнати от акт, действие или бездействие на този орган, от друга. Формирал е решаващия извод, че предявеният иск е недопустим, поради липса на предмет. Като е съобразил дадените задължителни указания, дадени от ВАС в Определение N 2829 по адм.д. N 1192/2026г., първоинстанционният съд е оставил без движение заявление (искова молба) с рег. № М-6878/17.12.2025г. по описа на Затвора [населено място] (вх. № 15272/22.12.2025 година по описа на Административен съд – Бургас), подадено от А. Х. А. и му е указал, че в седмодневен срок от получаване на разпореждането следва да изложи фактическите обстоятелства, на които основава иска си, като е указал, че, при неизпълнение, исковата молба ще бъде върната. Разпореждането е получено от А. Х. А. на 24.03.2026г. и в указания срок е подадена уточнителна молба с вх. № 4470 от 30.03.2026г. А. Х. А. е поискал предоставяне на правна помощ. С разпореждане № 2847 от 31.03.2026г., съдът е отхвърлил е искането за предоставяне на правна помощ и е предоставил на А. Х. А. нов седмодневен срок, от получаване на разпореждането, за да изложи в писмена форма фактическите обстоятелства, на които основава иска си. Разпореждането е получено от А. на 02.04.2026 година. В изпълнение на разпореждането, с писмена декларация с вх. № 4880 от 06.04.2026 година по описа на Административен съд – Бургас, А. Х. А. е цитирал разпоредбите на чл. 166 ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 155 ал. 5 от ППЗИНЗС, чл. 37 ал. 2 от Конституцията на Република България. Посочил е, че искането му до съда е да установи това, което е регламентирано в цитираните по-горе разпоредби. В края на писмената си декларация А. е поискал съдът, „по съображенията на чл. 128 ал. 2 от АПК“, да установи символът „кръст“ застрашава ли сигурността в местата за лишаване от свобода и „по какъв начин потребността да „притежава кръстче“ противоречи на режима и сигурността в местата за лишаване от свобода. С оглед заявеното в подадената писмена декларация, съдът е приел, че в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, озаглавена заявление, и до датата на постановяване на обжалваното определение не са отстранени. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че в постъпилата по делото на 06.04.2020г. писмена декларация, ищецът не е посочил конкретни фактически обстоятелства, на които основа иска си, следователно указанията, дадени с разпореждане № 2847 от 30.03.2026г. не са изпълнени в законовия срок и неотстраняването на нередовностите, обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Искът по чл. 128, ал. 2 АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен. Процесуалните предпоставки за допустимостта на този установителен иск са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената от ищеца защита по съдебен ред и 2. да липсва друг процесуален ред за защита на правата и интересите на ищеца. Анализът на нормата на чл. 128, ал. 2 АПК сочи, че визираните предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая, искането за защита е „абстрактно“, неясно и неточно, липсва посочване на конкретни факти и обстоятелства, обуславящи допустимостта на така предявения иск, поради което прекратителното определение е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия