Определение № 8647 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. К., чрез адвокат С. Кестенов, срещу Определение № 764 от 21.01.2026 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 2077/2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. Г. К. срещу Заповед № 3ВП-869 от 21.08.2025 г. на директора на служба „Военна полиция“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател – А. Г. К., твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че изводът на съда за липса на правен интерес от оспорване на процесната заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение, е неправилен. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените основания за опорочаване процедурата по издаване на заповедта, с която на частния жалбоподател е прекратен договорът за военна служба и е освободен от длъжност. Релевира доводи, че административният съд не е обсъдил твърденията за осъществени заплахи спрямо К. при изготвяне и подписване на Рапорт с рег. № ПД-5499/20.08.2025 г., въз основа на който на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и военната служба на Република България е прекратен договорът му за военна служба. Ответникът по частната жалба – директорът на служба „Военна полиция“, в писмен отговор, оспорва същата. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АС – Пловдив е установил, че А. Г. К. е депозирал Рапорт с рег. № ПД-5499/20.08.2025 г. до директора на служба „Военна полиция“, с искане за прекратяване на договора му за военна служба по взаимно съгласие, на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, с изложен мотив – лични причини. В срока по чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ органът е изразил съгласие с отправеното предложение, съгласно собственоръчно поставена резолюция "Да" на директора на служба „Военна полиция“ И. С., подпис и дата 20.08.2025 година. Въз основа на постъпилия рапорт от А. К. е издадена Заповед № 3ВП-869 от 21.08.2025 г. на директора на служба „Военна полиция“, с която на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ и т. 3.1.1 от Заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната, е прекратен договорът на частния жалбоподател, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет. Съдът подробно е изложил фактическите установявания по делото, обсъдил е писмените и гласните доказателства и въз основа на тях е приел, че процесният рапорт не е подписан от А. К. в резултат на упражнена спрямо него физическа и/или психическа принуда от посочените в жалбата служителите и не се установява твърдението му да депозира същия под страх и/или отправени заплахи. При това положение съдът е достигнал до извод, че с издаването на оспорената по делото заповед, въз основа на подадения от К. рапорт, е удовлетворено неговото субективно право договорът му за военна служба да бъде прекратен, поради което оспорената заповед е благоприятен за жалбоподателя административен акт. Поради това съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и оспорващият няма правен интерес от обжалването й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на АС – Пловдив, че А. Г. К. няма правен интерес от обжалване на заповедта, с която е прекратен договорът му за кадрова военна служба. Съгласно нормата на чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, договорът за кадрова военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието. В обсъждания случай съдът е приел че с подаването на Рапорт вх. рег. № ПД-5499/20.08.2025 г. до директора на служба „Военна полиция“, военнослужещият е упражнил субективното си право за отправяне на предложение за прекратяване на договора за военна служба, което е удовлетворено с акт от категорията на облагоприятстващите - Заповед № 3ВП-869 от 21.08.2025 г. на директора на служба „Военна полиция“ за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие. Според изложените обаче в жалбата до съда доводи, повторени и в частната жалба, волята му за прекратяване на служебното правоотношение не е свободно изразена и искането за прекратяване, обективирано в рапорта, е извършено под заплаха за това, че ще „лежи в затвора“. При прекратяване на правоотношението в хипотезата на чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за материалната законосъобразност на издадената заповед е необходимо фактическият състав на разпоредбата да е осъществен към датата на издаването й. Това означава, че към датата на издаването на заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба и освобождаване от военна служба, трябва да е налице обективирано волеизявление от военнослужещия за прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид естеството на това волеизявление и целените с него правни последици, волеизявлението на служителя следва да е свободно формирано и валидно изразено пред кадровия орган. Спорът дали са налице визираните елементи на фактическия състав по чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за издаване на обсъжданата заповед е за материалната законосъобразност на акта – в т. см. вж. решение № 3138 от 15.03.2017 г. по адм. д. № 3471/2016 г. на ВАС, V о., решение № 4693 от 14.04.2021 г. по адм. д. № 1351/2021 г. на ВАС, V о., решение № 11962 от 24.11.2021 г. по адм. дело № 8513/2021 г. на ВАС, V о. Поради това за оспорващия е налице правен интерес от търсената съдебна защита и неправилно административният съд е приел, че оспорването е недопустимо, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Тук трябва да се посочи, че съдът всъщност е обсъдил подробно доказателствения материал по делото и е изложил фактически и правни съображения, относими към спора за материалната законосъобразност на акта, но в заключение е формирал неправилен краен извод за недопустимост на оспорването. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на същия съд от друг състав за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на А. К.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,