Определение от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11262/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД, чрез процесуалния си представител юриск.Ц. Бочева, срещу Решение №8635/10.10.2025 г. по адм. дело №1581/2025 г. на Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение АС – Пловдив е отменил мълчалив отказ на "СИТИ КЕШ"ООД по подадено искане на В. Д. К. от 10.06.2025 г. за предоставяне на информация за обработваните лични данни на К.,ведно с копие от носителите на тези лични данни и е върнал административната преписка за извършване на необходимите действия по искането на К. съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че не е налице мълчалив отказ, тъй като по искането на К. е изготвен писмен отговор от 09.07.2025 г. По подробно развити в касационната жалба съображения, „СИТИ КЕШ“ООД иска да се отмени обжалваното решение да се остави без разглеждане жалбата на В. К. като недопустима.

Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 04.02.2026 г., на което е даден ход по същество.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Според данните по делото, на 10.06.2025 г., жалбоподателят В. К. е подал до "СИТИ КЕШ"ООД молба, с която на основание член 15 и член 20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е поискал от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави копия от Договор за паричен заем №755474, сключен между К. и дружеството.

Първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с решенията на Съда на ЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо и задължително администраторът на лични данни да предостави копия на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност той ефективно да упражни правата си и да провери, дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.

В случая отново поради процесуалната пасивност на ответника по делото не се ангажираха доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни. Следователно в качеството на администратор на лични данни за дружеството-ответник стои задължението по чл.15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 да предостави на субекта на данните В. Д. К. копие от поисканите лични данни, съдържащи се в договора за кредит, включително копие от самия договор, в заявената форма за получаване на посочения адрес за кореспонденция. С отказа на администратора на лични данни да предостави копие от сключения договор за кредит е преградена възможността жалбоподателят да упражни правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочил е, че ответникът е лишил жалбоподателя и от правото на защита на личните данни, като го е поставил в невъзможност да разбере дали се спазва задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни по начин, който гарантира тяхното законосъобразно обработване в съответствие с принципите, заложени в чл.5 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото по чл.8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да получи ясна представа, дали личните му данни се обработват добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По тези съображения АС Пловдив е отменил мълчаливия отказ на „СИТИ КЕШ“ООД и е върнал преписката на администратора за ново произнасяне.

С Определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с Определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе фактически обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент /ЕС/ 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 11262/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8, вр. с чл.228 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение