Определение № 193 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 777/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6036 от 30.07.2020 г. oт Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на решение № 62 от 24.07.2020 г. по т.д. № 777/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят направените от застрахователното дружество разноски по настоящото дело за производството пред ВКС, пропорционално на отхвърленaта част от исковете. По молбата на застрахователя по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил съвместен отговор от насрещните страни – Т. А. Х. и В. А. Х., чрез процесуалния им пълномощник, в който е изразено становище за нейната неоснователност с искане за оставянето й без уважение. Твърди се, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което ищците са освободени от такси и разноски за производството по делото и претенцията за разноски, понесени от застрахователното дружество – ответник по исковете, е неоснователна. По направеното искане съдът съобрази следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: С решение № 62 от 24.07.2020 г. по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска, е отменено решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 -ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 121 от 06.03.2018 г. по т. д. № 565/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в полза на Т. А. Х. и В. А. Х., за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на майка им – Г. В. Х., настъпила на 10.08.2012 г. при ПТП в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като вместо него исковете срещу застрахователното дружество с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците. В останалата обжалвана част, въззивното съдебно решение е оставено в сила. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с решението си ВКС е следвало да се произнесе и по своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски по делото пред касационната инстанция, доколкото са били налице всички законови условия за това. Вярно е соченото от насрещните страни по молбата, че в настоящия случай по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото по делото има данни, че с влязла в сила присъда № 90 от 14.11.2014 г. по н.о.х.д. № 720/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият С. Г. Ц., участващ в настоящото производство като трето лице-помагач на страната на ответното застрахователно дружество, е признат за виновен в това, че на 10.08.2012 г. в [населено място] при управление на МПС – товарен автомобил, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на майката на ищците Г. В. Х., за което му е наложено наказание. Неправилно, обаче, е тълкуването на тази разпоредба, с оглед искането с правно основание чл. 248 ГПК. По приложението на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК е създадена съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, обективирана в Решение № 148/19.10.2012 г. по т.д. № 39/2012 г. на ВКС, II т.о., Решение № 127/28.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, II т.о., Определение № 609/15.07.2010 г. по ч.т.д. № 256/2010 г. на ВКС, І т.о., Определение № 834/26.11.2013 г. по ч.т.д. № 21/2013 г. на ВКС, I т.о., Определение № 237/07.04.2014 г. по ч.т.д. № 4460/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 268/01.06.2017 г. по ч.т.д. № 58/2017 г. на ВКС, I т.о. и други, в които е прието, че съпоставянето между регламентацията за освобождаване на страната от заплащане на разноски по чл. 83 ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за плащане на разноските, направени от другата страна. Ето защо, независимо от наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, при частично уважаване на иска, ищците могат да бъдат осъдени за разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Във всички хипотези на чл. 83 ГПК, по отношение различните групи субекти, освобождаването цели облекчаване на ищците при завеждане и провеждане на съдебното производство и съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на нарушени или застрашени права и интереси на всеки гражданин – чл. 56 от Конституцията на Република България. Тези права обаче не могат да се упражняват в ущърб на правата на други правни субекти. Разширително тълкуване на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, в противоречие с чл. 78, ал. 3 ГПК, води до непозволено увреждане на ответника, който не следва да носи последиците от превратната или неточна преценка на ищеца относно правата му, макар произтичащи от деликт, за който има влязла в сила присъда. Поради тези съображения, и доколкото в производството пред ВКС застрахователното дружество е доказало понесени разноски в размер на общо 4 830 лв. – заплатени държавни такси на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК, същите подлежат на възмездяване от ищците – ответници по касация, съобразно обжалваемия интерес, уважената част от исковете и приетите нови размери на обезщетенията за претърпените от ответниците по касация неимуществени вреди. С оглед горното, искането за допълване на решението се преценява като основателно и следва да бъде уважено чрез присъждане на сумата от 1 207.50 лв., в който смисъл следва да бъде допълнено решението. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение