Определение № 6069 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Р. Е. чрез процесуален представител, против определение №1013 от 27.03.2025г., постановено по адм.д. №264/2025г. по описа на Административен съд-Велико Търново /АС-Велико Търново/. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение съдът на осн. чл.159, т.5 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Р. Р. Е., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №2 от 06.03.2025г. на Началника на Пето районно управление-Пловдив при ОДМВР-Пловдив, и производството по делото е прекратено. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 06.03.2025г., тридневният срок за обжалване по чл.30а от ЗООРПСМ е изтекъл на 10 март 2025, а жалбата е подадена 11.03.2025г. Обжалваното определение е неправилно. Видно от представените с частната жалба писмени доказателства, до 05 РПУ Пловдив е доставена пощенска пратка на 11.03.2025г, приета на 10.03.2025г. от Български поще ЕАД, която пратка по твърдение на частния жалбоподател е съдържала процесната частна жалба. Същевременно не е спорно, че жалбата на Е. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №2 от 06.03.2025г. е подадена чрез административния орган, върху която жалба е отбелязан номер и дата на входиране от 05 РУ ОДМВР- Пловдив, а именно №000-2234/11.03.2025г. При тези данни първостепенния съд по реда на чл.159 АПК следва да установи релевантните факти, относно датата на подаване на жалбата и съответно получаването й от административния орган, чрез събиране на необходимите доказателства за съдържимото в получената на 11.03.2025г. пратка от 05 РУ МВР-Пловдив, и след изследване на представените от частния жалбоподател доказателства за датата и начина на изпращане на тази пратка, да се произнесе по допустимостта на жалбата, включително за наличие основанието по чл.159, т.5 АПК. При липсата на достатъчно данни относно срочността на оспорването проверка в тази насока е трябвало да бъде извършена чрез оставяне жалбата без движение и събиране на доказателства от първоинстанционния съд по реда на чл.158, ал.1 вр. чл.150, ал.2 АПК. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на Р. Р. Е., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №2 от 06.03.2025г. на Началника на Пето районно управление-Пловдив. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. последно, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение