Определение № 2445 от 24.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 314/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. О. Игнатов срещу решение №282 от 20.10.2023 г. по в.гр.д.№408/2023 г. на ОС Хасково. С обжалваното решение е потвърдено решение №61 от 27.04.2023 г. по гр.д.№74/2023 г. на РС Свиленград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. О. Игнатов, в качеството му на наследник на длъжника Л. Х. И. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД иск по чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът, в качеството му на наследник на длъжника Л. Х. И. не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 18.02.2015 г., сключен между „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д. №483/2013 г. на РС Свиленград, дължими по договор за банков кредит от 07.07.2008 г. /и анекси към него/, сключен между Л. Х. И. и „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, представляващи: главница в размер на 13 529.36 лв., лихва в размер на 2406.05 лв. за периода 05.03.2012 г. - 27.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 442.50 лв. за периода 05.04.2012 г. - 01.07.2013 г., сумата 327.55 лв., разноски, сумата 557 лв., държавна такса, както и законна лихва, считано от 02.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и таксите и лихвите, начислени от ЧСИ с рег.№771, с район на действие Окръжен съд Хасково по изпълнително дело №20137710400171, а в последствие начислени и от ЧСИ с рег.№875 по изпълнително дело №2022875040988, поради погасяване на вземането по давност. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Кога се счита, че е налице признаване на вземането от страна на длъжника. 2. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ответникът по касация „Еос матрикс“ ЕООД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 04.12.2013 г. и за да се приеме, че вземанията по тази заповед са погасени по давност, следва да е изтекла петгодишна давност, съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД. Посочил е, че при образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ с рег.№771 през 2013 г. са били задължителни указанията, дадени в постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, поради което давността върху вземанията, предмет на изпълнителното дело, не е текла до 26.06.2015 г. и е започнала да тече след тази дата, поотделно за всеки от солидарните длъжници, тъй като спирането и прекъсването на давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Приел е, че с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на наследодателката на ищеца на 10.11.2015 г., давността е била прекъсната, като в периода от 23.03.2016 г. до 14.01.2019 г. са извършвани плащания по изпълнителното дело, поради което следва да се приеме на основание чл.116 б.„а“ от ЗЗД, че с всяко едно плащане давността се прекъсва, поради признаване на вземането. Установил е, че давността е била прекъсната и с подаването на молби от страна на ответното дружество на 19.09.2019 г. и 22.11.2019 г. за извършването на определени принудителни действия спрямо наследодателката на ищеца, като в тази връзка на 10.12.2021 г. е наложен и запор върху МПС, което е действие от вида на посочените в чл.116 б.„в“ от ГПК и води до прекъсване на давността. В този смисъл е приел, че към момента на подаване на исковата молба на 01.02.2023 г., изпълнението не е било перемирано, а задължението на наследодателката на ищеца не е било погасено по давност. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивния съд мотиви формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Действително въззивният съд е изложил съображения, според които в периода от 23.03.2016 г. до 14.01.2019 г. са извършвани плащания по изпълнителното дело, поради което на основание чл.116 б.„а“ от ЗЗД, с всяко едно плащане давността се прекъсва, поради признаване на вземането. Същевременно обаче, изводът, че не е изтекъл започналия да тече след 25.06.2015 г. петгодишен давностен срок, е направен и с оглед установеното по делото предприемане на изпълнителни действия от взискателя на 10.11.2015 г., на 19.09.2019 г. и на 22.11.2019 г., с всяко едно от които давността е била прекъсвана. От друга страна в решението изрично е прието, че изпълнителното производство не е било перемирано, като дори и да се приеме, че установените по делото изпълнителни действия са извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, то посоченият по-горе извод на въззивния съд, е в съответствие с дадените в т.3 от ТР по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, съгласно които погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С оглед изложеното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,