Решение № 1135 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София- град против Решение № 21811/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1400/2025 г. на Административен съд София– град. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореният акт да бъде отменен, а спорът бъде решен по същество. Претендират се разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса за касационното производство. Ответницата В. Ц. М., при редовно призоваване, депозира писмена молба, в която държи ход на делото да бъде даден в нейно отсъствие като се изискат обобщени справки от Националния осигурителен институт- София. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде отменено и решено по същество. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София– град е отменил Решение № 2153-21-8/ 10.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София- град и е оставил без уважение жалба на В. М. срещу разпореждане [номер]/97/ 13.12.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и е изпратил преписката на административния орган, длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София град за ново произнасяне по заявление, вх. № 2113-21-9150/03.12.2024 г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. От фактическа страна е установено, че със заявление, вх. № 2113-21-9150/03.12.2024 г., В. М. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Установено е, че към датата на заявлението лицето има навършени [възраст] и осигурителен стаж, зачетен при условията на първа категория труд - 32 години, 11 месеца и 19 дни. Общият осигурителен стаж на заявителката, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория е 54 години, 11 месеца и 13 дни. С разпореждане [номер]/97/13.12.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- София- град, на заявителката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че заявителката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, според която норма държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, придобиват право на пенсия през 2024 г. /във връзка и с изискването на чл. 69, ал. 9 от КСО за увеличаване на възрастта/, при навършване на възраст 54 години и 2 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети /18 години/, действително изслужени като държавни служители по ЗМВР /с оглед обстоятелството, че М. работи на длъжност държавен служител в Главна Дирекция „Национална полиция“ в тази държавна структура/. Посочено е, че тя не е навършила изискуемата възраст за 2024 г. – 54 години и 2 месеца, а е на възраст към датата на подаване на заявлението [възраст]. Тя има изискващите се 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети /18 години/ действително изслужени по ЗМВР, но няма изискваната от закона възраст – навършени 54 години и 2 месеца, поради което не отговаря на кумулативните изисквания за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО. С Решение № 2153-21-8/10.01.2025 г., директорът на ТП на НОИ- Благоевград е приел за установено, че с оглед наличието на положен осигурителен стаж по ЗМВР, правото на пенсия на В. М. следва да се преценява по реда на чл.69, ал.2 от КСО, като заявителката има необходимия стаж, но не отговаря на изискването за навършена възраст за отпускане на пенсия по този ред. Освен това е счел, че не са налице и предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, вр. с чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като изложил мотиви в тази насока и потвърдил разпореждането. В мотивите си административният съд е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да ограничава приложението на чл. 69б от КСО само до лица с недостигащ стаж, като следва лицата, изначално отговарящи на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, да се пенсионират по този преференциален ред. Подчертал е, че разпоредбата от НПОС, като норма от подзаконов нормативен акт, не може да преустанови действието на норми от по- висок ранг, каквито са чл.69 и чл.69б КСО. Освен това е посочил, че разпоредбите на чл.69 КСО и чл.69б КСО са с равнозначно приложение с оглед правните последици, което означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл.69 и чл.69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. С оглед на изложените мотиви, съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Плевен като незаконосъобразно и е изпратил преписката за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на разпоредбите на чл.69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Предвид целта на закона, те не отразяват последователната им редакция и логическа взаимовръзка. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (03.12.2024 г.) за отпускане на пенсия, В. М. има навършени [възраст], както и че към този момент е придобила осигурителен стаж в системата на МВР, възлизащ на 32 години, 11 месеца и 19 дни. Съгласно чл. 69, ал.2 от КСО държавните служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл.11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл.16, ал.2 от ЗПКОНПИ/ отм./, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл.391 от ЗСВ, придобиват право на пенсия през 2024 г. при навършване на възраст 54 години и 02 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за „Държавна агенция“, „Национална сигурност“ и като военнослужещи по ЗОВСРБ. След като ответницата разполага с изискуемия стаж в системата на МВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г., а именно 54 години и 2 месеца, то тя не може да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тя е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО, която е облагоприятстваща лицата от специалните ведомства, отчитайки специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията на посочените норми и по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. След изменението на чл.69, ал.1 и 2 КСО от 01.01.2016 г., когато отпада изискването за прекратяването на осигуряването, въвеждането на минимално изискуемата от закона пенсионна възраст за военнослужещите и държавните служители, посочени в чл.69, ал.2 КСО и „преместването“ на §4 от ПЗР на КСО като чл.69б КСО, текстът на чл.18, ал.4 от НПОС също е изменен. Понастоящем той предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и 2 КСО. В този смисъл изключението по чл.18, ал.4 НПОС се отнася единствено до елемента „продължителност на осигурителния стаж“, но не засяга другия елемент за придобиване право на пенсия, а именно-изискуемата възраст. При прилагането на чл.69 и чл.69б КСО е определящ характерът на положения труд. При безспорно установения факт, че В. М. е работила само като държавен служител в Главна Дирекция „Национална полиция“,за придобиване на ЛПОСВ следва да се преценяват условията по чл.69 КСО. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар да е съобразен със съществуващата доскоро съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която не следва да се споделя поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от В. Ц. М. жалба срещу Решение № 2153-21-8/ 10.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София- град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/97/ 13.12.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София– град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за две съдебни инстанции, които възлизат на общо 306,78 евро, от които по 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция / чл.24 от Наредбата за правната помощ/ и 102,26 евро за платената държавна такса за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,