Определение № 1530 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 436/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. К. К. против определение № 11537 от 29.10.2024 г., постановено по адм. д. № 7170/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Перник, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за частично допустима, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд оставя без разглеждане касационната жалба на Р. К. К. против решение № 626 от 16.04.2024 г., постановено по адм.д. № 494/2023 г. по описа на Административен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено оспорването на решение № КПК – 12/06.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник в частта, с която административният орган отхвърля жалба с вх. № 1012-13-58 от 07.09.2023 г., подадена от Р. К. против Разпореждане № 131-01-363-11 от 22.08.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата против констативен протокол № КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град и директорът на ТП на НОИ и прекратява производството по делото в тази му част. В останалата му част обжалваното определение е оставено в сила. Частната жалба против определение № 11537 от 29.10.2024 г., постановено по адм. д. № 7170/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд е недопустима, тъй като в тази му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Ето защо частната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата й част частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Р. К. К. против решение № КПК – 12/06.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник в частта му, с която административният орган отхвърля оспорването против Разпореждане № 131-01-363-11/22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Изложени са съображения, че с разпореждането е отменено, на основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 КСО, разпореждане № 131-01-363-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, поради което е направен извод, че е оспорен административен акт по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б“ КСО и касационното му обжалване е недопустимо на основание чл. 119 КСО. По отношение на обжалваното решение, в частта му, с която съдът отхвърля жалбата против постановеното от административния орган оставяне без разглеждане на жалба с вх. № 1012-13-58 от 07.09.2023г., подадена от Р. К. против констативен протокол № КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град и директорът на ТП на НОИ постановява прекратяване на производството, съдът приема, че е налице произнасяне по реда на чл. 88, ал. 1 АПК, позовава се на чл. 88, ал. 3 АПК и прави извод, че в тази му част съдебното решение е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Р. К. К. против решение № КПК – 12/06.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник в частта му, с която административният орган отхвърля оспорването против Разпореждане № 131-01-363-11/22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Правното основание за постановяване на разпореждането е нормата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, съгласно която влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В случая е налице изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица и същото е отменено, като съгласно правилото на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Правилото на чл. 119 КСО регламентира, че решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б". Следователно първоинстанционният съдебен акт в тази му част е окончателен и не подлежи на касационен контрол и изводът на тричленния състав в този смисъл е законосъобразен. Правилен е и изводът за необжалваемост на първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата относно прекратяване на административното производство във връзка с обжалване на констативен протокол № КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град. В случая производството е прекратено на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 АПК, като по силата на чл. 88, ал. 3 АПК актът на първоинстанционният съд е окончателен и не подлежи на обжалване. Доводите в частната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към съществото на спора, а не към допустимостта на жалбата, с която е сезиран тричленният състав на Върховния административен съд. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Р. К. К. да заплати на Национален осигурителен институт сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,