Определение № 470 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник адв.А. А. срещу решение № 22 от 26.01.12г.,постановено по в.гр.дело № 484/11г.на Апелативен съд – В. Т.,с което е потвърдено решение № 139 от 21.11.08г.по гр.дело № 149/08г.на Районен съд - Русе.С него касаторът е осъден да заплати на М. /М./Б. Ф.,С. Н. Б.,И. Х. И. и Р. /Р./А.,всички от И. обезщетение за лишаване от ползване на терен от 54 490 кв.м.и построените в него сгради под № 5,8,11,17,18,20,21,29 и 30 по А. № 829 от 28.10.1950г.,находящ се в землището на [населено място],Р. област,в размер на по 3207.70 лв за М. /М./Б. Ф. и С. Н. Б. и на по 1069.24 лв за И. Х. И. и Р. /Р./А. за периода от 1.11.2006г.до 30.04.07г.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 6.06.2007г.до окончателното изплащане. Настоящият съдебен състав на Четвърто гражданско отделение намира,че са налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 ГПК за отвеждането му от разглеждане на делото.С решение № 399 от 4.06.10г.по гр.дело № 1069/09г.по описа на ВКС,ІV г.о.,с докладчик съдия Светла Бояджиева,съставът е приел,че за исковия период 1.01.2005г.- 20.11.2006г. [фирма] не дължи на М./М./Б. Ф. обезщетение в размер на 11 929.61 лв на основание чл.31 ал.2 ЗС за лишаване от ползване на терен от 54 490 кв.м.и построените в него сгради. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл за част от исковия период - от 1.11.2006г.до 20.11.06г.,който спор е разрешен със СПН между същите страни - ищец М. /М./Б. Ф./с конституирана на нейно място поради смъртта й С. Ф. – нейна дъщеря/ и [фирма] с посоченото по –горе решение на ВКС.Поради съвпадане на част от предмета на спора по двете дела съдебният състав се е произнесъл по основателността на част от исковата претенция,което обстоятелство може да породи основателно съмнение в безпристрастието му при разрешаване на настоящия правен спор. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.