Решение № 11729 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2010 г.
ВАСIV отделение12.10.2010 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
Отменя мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде на основание чл. 45а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, заповед за продажба на прилежаща площ в УПИ V 1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север - II част, гр. София, област София. Връща преписката на административния орган за произнасяне по Молба регистр. индекс - 94 - 2055 от 19.08.2009 г. на Кръстю Статев, жив. гр. София, кв. "Банишора", бл. 28, вх. "Б", съобразно с указанията на съда, дадени в настоящото решение. Решението подлежи на касационно оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 АПК, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 11729 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Кръстю Евстатиев Статев, жив. гр. София, срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да издаде заповед за продажба на прилежаща площ, обслужваща собствените му селскостопански постройки. Жалбоподателят твърди, че на 19.08.2009 г. на основание чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, с молба по реда на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е поискал издаване на заповед за продажба на УПИ V 1406, кв. 134 по плана на кв. Драгалевци - разширение север - II част, гр. София, област София, но незаконосъобразно Министърът на земеделието и храните е отказал мълчаливо да издаде исканият индивидуален административен акт. Счита, че това представлява нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, както и на чл. 57 от АПК. Освен това твърди, че отказът е неправилен и по същество, защото нарушението на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ в хипотезата на обвързана компетентност винаги води до недействителност на административния акт, под формата на нищожност. Моли оспорения административен акт да бъде отменен и делото върнато на Министъра на земеделието и храните като преписка със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона. В открито съдебно заседание се явява лично и чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли мълчаливия отказ да бъде отменен по аргументи, изложени в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е недопустима на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 и т. 5 от АПК във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като е поставено начало на производство за спиране на производство по издаване на индивидуален административен акт - отправено е искане за поправка на явна фактическа грешка в графа 10 на Акт за държавна собственост № 06317 от 23.07.2007 г. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че жалбата на Кръстю Евстатиев Статев е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, срещу мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, формиран по молба, по която се дължи издаване на административен акт преди навлизането в гражданската сфера на договорните взаимоотношения. Разгледана по същество, се явява и основателна. С Молба регистр. индекс - 94 - 2055 от 19.08.2009 г. до Д-р Мирослав Найденов - Министър на земеделието и храните, Кръстю Статев е поискал да бъде издадена заповед по реда на чл. 45а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. По тази молба в законоустановения в чл. 57 АПК срок няма произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ, годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове", а съгласно ал. 2 - "продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията". Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ се отнася за незастроената част от земята около сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на закона, върху които лицата са придобили собствеността. Видно от приложения към административната преписка Договор от 17.03.1999 г. за покупко-продажба на недвижим имот от имущество на правоимащи от заличеното ТКЗС "Витоша" в кв. Симеоново - гр. София, жалбоподателят Кръстю Евстатиев Статев е закупил от упълномощените лица по § 29 от ЗСПЗЗ следните недвижими имоти: караулка, битова сграда и зала "Импулс", пристройка за млекосъбирателен пункт и клозет - тухлен. Договорът е нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания. На 30.06.2006 г. от лицензиран оценител е изготвена Експертна оценка на недвижим имот - гр. София, район "Витоша", кв. "Драгалевци - разширение - север - II част", кв. 134, УПИ V-1406, област София, очевидно извършена по повод на предходни молби от лицето. В преписката има документи, според които за УПИ V-1406 в кв. 134 се легитимират като собственици Марий Петков Дерменджиев и Христо Петков Дерменджиев с нот. акт № 4, том VI, дело 1058/1996 г. При тези данни по подадената поредна молба Министърът на земеделието и храните е трябвало да се произнесе с изричен акт - или да издаде заповед за продажба на земята, или мотивирано да откаже издаването на такава. Няма пречка да не се отговаря на молбата на Кръстю Евстатиев Статев. Едва в откритото съдебно заседание пред ВАС става ясна евентуалната причина за мълчаливия отказ - според изявлението на пълномощника на Министъра на земеделието и храните е поставено начало на производство за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт, защото с писмо № РД-09-0268/18.07.2008 г., Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. София е отправила искане за поправка на явна фактическа грешка в Акт за държавна собственост № 06317 от 23.07.2007 г. в графа 10, в която е посочено, че правата за управление върху процесния имот са предоставени на областния управител на град София съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДС и до произнасяне на областния управител - министърът не може да упражни правомощията си по чл. 24, ал. 1, изречение второ от ЗСПЗЗ. Това писмо обаче не е основание Министърът на земеделието и храните да мълчи и да не се произнася по молбата на Кръстю Евстатиев Статев, за което действие той не е уведомен, още повече, че искането за поправка на явна фактическа грешка е направено една година преди молбата на лицето за изкупуване на прилежащата земя. Ако са били налице условията на чл. 27, ал. 2, т. 2 и т. 5 от АПК, то административният орган е следвало да посочи това в изричен отказ, с който да остави без разглеждане по същество искането на основание чл. 197 от АПК, който отказ за издаване на административен акт подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок от съобщаването му. Отделно от това, спиране на производството на някое от основанията по чл. 54 от АПК се извършва с нарочен акт, който също подлежи на обжалване съгласно чл. 202 от АПК по горния ред. В случая няма издаден административен акт, няма изричен отказ за издаването му, няма акт за спиране на производството. Налице са основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Делото ще трябва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по молбата съобразно с обсъдените по-горе хипотези, защото естеството на искания акт не позволява решаването на въпроса по същество направо от съда. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,