Определение № 10366 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. М. Б. и И. Б. Б. против определение № 8588 от 13.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4760/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът – кметът на район „Слатина“ – Столична община, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страни с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Твърдението на ответника за недопустимост на частната жалба поради просрочието й е неоснователно. Видно от приложените по делото съобщения е, че препис от обжалваното определение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателите на 21.06.2024 г. Частната жалба е подадена в съда на 24.06.2024 г. т.е. в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд – София град оставя без разглеждане жалбата на Р. М. Б. и И. Б. Б. против мълчалив отказ на кмета на район „Слатина“ – Столична община да се произнесе по заявление на жалбоподателите от 05.04.2024 г. с искане да се издаде копие от заповед на ПУП на ПИ с идентификатор 68134.702.1267; УПИ ІІ-267, кв. 237, м. „Подуяне – Редута“ и копие от заповед на ПУП за ПИ с идентификатор 68134.702.1272 и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като административният орган не е сезиран нито с искане за издаване на административен акт, нито с искане за извършване на административна услуга. Сочи, че жалбоподателите разполагат със защитата по чл. 256 АПК - оспорване на фактическо бездействие на административния орган, поради което прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Административното производство започва по заявление на жалбоподателите, с което по същество същите искат да им бъде издадена препис от заповед за одобряване на ПУП за посочените в заявлението имоти. Неразделна част от заповедта за одобряване на ПУП за даден имот е и графичната част към него – скица на УПИ, съобразно одобрения ПУП. Това искане е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията и § 8 ПЗР АПК. В компетентността на административния орган е да извърши или да откаже да извърши исканата административна услуга, съответно да бъдат удостоверени фактите относно регулационния статут на имотите, като графичната част от заповедта, която е неразделна част от нея е извадка от действащия план, в който е обособен имота. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията - „ административна услуга“ е и „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице” – § 1, т. 2, б. ”в” от ДР на ЗА, поради което отказът да се предоставят копия от исканите документи съставлява отказ за извършване на административна услуга по см. на § 8 ДР АПК. Фактът дали заявителите са собственици на имотите, описани в заявлението и дали административният орган е изискал от жалбоподателите да приложат документи, легитимиращи ги за собственици е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на оспорването. Следователно налице е мълчалив отказ за извършване на административна услуга, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява определение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,