Определение № 4214 от 19.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 78268/09.06.2026 г., подадена от А. С. П., чрез процесуален представител адв. М. З., против определение № 10296 от 12.05.2026 г., постановено по в. гр. д. № 11026/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на А. С. П. за изменение на постановеното по делото решение № 1397 от 04.03.2026 г. в частта за разноските. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрк. Т. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставено без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на А. С. П. за изменение на решение № 1397 от 04.03.2026 г. по в. гр. д. № 11026/2025 г. по описа на Софийски градски съд, в частта за разноските с присъждане на сумата от още 391,37 евро, представляваща остатък от заплатеното на адвокатско възнаграждение. С решение № 1397 от 04.03.2026 г. въззивният съд е приел, че въззивната жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е изцяло неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Съобразно изхода на спора и изцяло неоснователната въззивна жалба, съдът е присъдил на ответника-въззиваем направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, като предвид релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е приел, че платеният от въззиваемия хонорар от 1450 лв. /с равностойност от 741,37 евро/ е прекомерен и го е намалил до сумата от 350 евро. В обжалваното определение съдът е изложил, че размерът на присъдените разноски е справедлив. Посочил е, че в настоящия случай не се касае до дело с висока правна или фактическа сложност, като предмет на въззивното производство са искове за заплащане на стойност на топлинна енергия, такса за дялово разпределение и лихви за забава по юридически казус, който е еднотипен – делата на топлофикационното предприятие са многобройни и макар в случая да са налице известни специфики, делото не се характеризира с усложнена фактическа обстановка и по еднотипни казуси има постановена обилна съдебна практика. Противно на доводите в молбата на ответника, предявените в случая четири обективно кумулативно съединени искове са в защита на един интерес и не изискват отделна линия на процесуално представителство по всеки от тях. Основното възражение на ответника за липса на облигационно правоотношение между страните /явяващо се основателно/ води до неоснователност на всички четири искови претенции, което изключва необходимостта по всеки от тях да бъде определено отделно възнаграждение. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Въззивното производство е протекло без отклонения от нормалния исков процес, в едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства, при напълно установена фактическа обстановка по казуса и при липса на усложнения от правна страна, като пред настоящата инстанция въззиваемият и неговият процесуален представител не са изложили допълнителни възражения срещу основателността на претенциите извън тези, които вече са били релевирани и разгледани от първоинстанционния съд. В този смисъл, макар и материалният интерес по делото да е сравнително висок /9714,91 лв./, присъждане на адвокатски хонорар в пълния искан от страната размер от 1450 лв./ идентичен с този в първоинстанционното производство/ е неоправдано. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството е образувано по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. С. П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 8000,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот на адрес: [населено място], [улица], ет. .., апартамент, аб. № ..., сумата 1659,59 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., сумата 43,43 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 11,47 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 34118 от 30.10.2024 г. по ч. гр. д. № 61460/2024 г. по описа на Софийски районен съд. Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Ответникът е възразил срещу исковете, с твърдения, че през процесния период не се е намирал в договорно правоотношение с ищеца – че не е собственик или ползвател на процесния имот, находящ се на [улица], ет.... Оспорвал е да налице идентичност между процесния апартамент и този, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост. Оспорвал и идентичността на апартамент на ет.... и апартамента, за който при ищеца е разкрита партида с аб. № ..... Така очертаният спор е разгледан от въззивния съд. Исковете са отхвърлени от двете инстанции по същество по съображения, че ответникът е собственик на имот в процесната сграда в режим на етажна собственост с площ 145 кв.м, находящ се пети етаж /четвърти етаж над магазини), който в предходен документ за собственост е бил означен, като апартамент №... Следователно и за този имот, за който ответникът се е снабдил през 2019 г. с нотариален акт, между страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия. От събраните по делото доказателства не е установена идентичност между собствения на ответника апартамент № .. и топлоснабденото жилище, за което се претендира потребеното количество топлинна енергия. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай: делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед неговия предмет, вида и броя на предявените искове, въведените възражения, както и цената; обема на извършената от адвоката работа – подаване на писмен отговор на въззивната жалба /която е лаконична/, в който предмет на разглеждане са били всички наведени с въззивната жалба оплаквания и възражения и явяване в единственото открито съдебно заседание по делото проведено на 04.02.2026 г. Според настоящия състав намаленият размер на адвокатско възнаграждение – сумата 350 евро е съответен на извършената от адвоката работа, а в останалата част претендираното възнаграждение до сумата 741,37 евро /1450 лв./ се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, не е налице основание за изменение на присъдените с решение № 1397 от 04.03.2026 г. по в. гр. д. № 11026/2025 г. по описа на Софийски градски съд разноски. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без уважение исканото изменение с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение