Определение № 19 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 758/2010 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 248 от ГПК. Образувано е по молби на Н. ч. „Т. Т. – в ликвидация” – [населено място], чрез адв. И. Ц., вх. №№ 9390 от 26.10.2011 г. и 9536 от 31.10.2011 г. с искане съответно за отстраняване на допусната явна фактическа грешка (досежно реализиране отговорността на ответната община за разноски, по който въпрос е формирана воля, но е пропуснато тя да бъде изразена в решението) в решение № 403 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 758/2010 г. на Върховния касационен съд и за изменение на това решение в частта му за разноските. С решението, предмет на исканията по молбите, Върховният касационен съд е отменил решението от 14.10.2009 г. по гр.д. № 602/2008г. на Пловдивския апелативен съд в ЧАСТТА, в която предявеният от Н. ч. „Т. Т. – в ликвидация” – [населено място] против [община] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за лишаване от ползването на собствено имущество – детски фолклорни костюми и аксесоари към тях, за времето от 15.06.2000 г. до 31.12.2002 г. е отхвърлен за сумата от 555 лв. и вместо него е постановено друго, с което е осъдена общината да заплати на читалището тази сума, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, описани по – горе, за исковия период. Въззивното решение е оставено в сила в останалата му обжалвана част – в която искът е отхвърлен над 555 лв. до поддържаните от касатора 20 000 лв., а касационната жалба срещу решението на АС – Пловдив в отхвърлителната част на иска, за разликата над 20 000 лв. до предявените 992 944 лв., е върната и е прекратено касационното производство в тази му част. Ответникът по молбите – [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: По молбата на НЧ „Т. Т. – в ликвидация” по чл. 247 ГПК. Тя е основателна. По реда на цитираната разпоредба подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствията, изразяващи се в погрешно изписване на имената, на адресите или на размер на присъдена сума. Видно е в случая, че ВКС е формирал воля по отношение на разноските, които следва да бъдат възложени в тежест на ответната община и присъдени в полза на ищцовото читалище (в размер от 5 лв.), но е пропуснал да я изрази в решението си. Налице е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена с осъждане на [община] да заплати на Н. ч. „Т. Т. – в ликвидация” – [населено място] сумата от 5 лв. – разноски в касационното производство, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По искането на НЧ „Т. Т. – в ликвидация” по чл. 248 ГПК. То е неоснователно. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание на делото в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Касаторът е приложил по делото пред настоящата инстанция писмена защита, заведена в деловодството на ВКС на 04.10.2011 г., в която е поискал присъждане на всички направени от читалището по делото разноски и е приложил единствено договор за правна защита и съдействие, с вписан изплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС. Списък на разноски не е представен и до приключване на последното заседание на делото пред настоящата инстанция, проведено на 05.10.2011 г., в което представител на жалбоподателя не е участвал. Неизпълнението на императивното изискване на закона, въведено с разпоредбата на чл. 80 ГПК, има за последица лишаване на страната от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските, т. е. да оспорва присъдения от съда техен размер – санкция по чл. 80, изр. 2 ГПК. По тези съображения искането на читалището за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение