Определение № 60323 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба / неправилно наименувана „частна касационна жалба“ на М. Л. К. против разпореждане № 1103 от 20.04.2021 г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 3446/2020 г., поправено с разпореждане № 1198/28.04.2021 г., с което са върнати като недопустими частните жалби на М. Л. К. с вх.№ 900190/18.03.2021 г. по описа на ОС-Благоевград и с вх. № 291603/15.03.2021 г. по описа на Апелативен съд София насочени срещу определение № 574/24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3446/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 627/07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 30.10.2018 г. на ЧСИ А. Ц., рег. № ...., район на действие ОС-Благоевград и срещу отказа на ЧСИ да извърши нова оценка на недвижимия имот по реда на чл. 485, ал.2 ГПК, като недопустима. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като се навеждат доводи, че определението на Апелативен съд София от 24.02.2021 г., потвърждаващо определението на Окръжен съд Благоевград за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу постановление за възлагане, подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3 ГПК, доколкото представлява въззивно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Останалите доводи в частната жалба касаят действията на ЧСИ във връзка с извършената публична продан на недвижимия имот и издаване на постановление за възлагане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Определение № 574/24.02.2021 г. по ч. гр.д. № 3446/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 627/07.02.2019 г., постановено по гр.д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 30.10.2018 г. на ЧСИ А. Ц., рег. № ...., район на действие ОС-Благоевград и срещу отказа на ЧСИ да извърши нова оценка на недвижимия имот по реда на чл. 485, ал.2 ГПК, не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решенията по чл.435 и сл. ГПК не подлежат на касационно обжалване /чл.437, ал.4 ГПК/. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк.дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, запазило действието си и след приемането на новия ГПК, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител, е съответния апелативен съд, чието определение е окончателно. В случая, правилно апелативния съд е приел, че е сезиран с частна срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като определението му от 24.02.2021 г., с което е потвърдено определението на окръжния съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на срещу постановлението за възлагане, не подлежи на последващ касационен контрол. С обжалваното разпореждане за връщане на частните жалби, Апелативен съд София е съобразил задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение