Определение № 3 от 07.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г.

По делото е подадена молба от адв. В. Д. в качеството й на пълномощник на С. А. П. за допълване на постановеното от касационната инстанция решение в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя й разноски по делото пред ВКС. Постъпила е молба и от адв. Д. Д. като пълномощник на Г. П. Н. и М. Н. Н. за присъждане на направените разноски по делото пред всички инстанции, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбите, взе предвид следното: С решение № 63 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. на ВКС, състав на І г.о., е отменено решение № 303 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2407/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Г. П. Н. и М. Н. накова са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно построената двуетажна сграда № 2 в ПИ с идентификатор 00702.515.72 по кадастралната карта на [населено място] относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво на сградата, и цялото второ ниво от 60.98 кв.м, и в тази част е постановено друго, с което предявеният от С. А. П. иск по чл. 109 ЗС за премахване на тези обекти е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение на ВКС е оставено в сила въззивното решение в частта, с която Г. П. Н. и М. Н. Н. са били осъдени да преустановят търговската дейност - производство и търговия на хляб, извършвани в сграда № 2 както лично, така и чрез други фирми. Касационната инстанция не се е произнесла относно отговорността за разноски, макар и двете страни своевременно да са направили искане за присъждането им до приключване на устните състезания по делото. Молбата на Г. Н. и М. Н. за допълване на решението на ВКС е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Към представените в проведеното открито съдебно заседание по делото писмени бележки е приложен списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, според който направените по делото разноски за всички инстанции са в размер общо на 3 300 лв. От приложените към делото доказателства - вносни бележки и договори за правна помощ, се установява, че действително молителите са направили разноски в този размер за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че с исковата молба против молителите са били предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 109 ЗС, единият от които е уважен, а другият - отхвърлен, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на същите следва да бъде присъдена сумата 1 650 лв. съобразно отхвърлената част от исковете, която сума следва да бъде заплатена от ищеца С. А. П.. Молбата на С. А. П. за допълване на решението на ВКС в частта за разноските е подадена след срока по чл. 248, ал.1 ГПК- решението на ВКС е постановено на 01.07.2013 г., а молбата е постъпила в съда на 23.08.2013 г. Поради това същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът