Определение № 190 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4577/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 23/15.01.2019г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на определение № 2423/17.12.2014г., постановено по в. ч. гр. д. № 1473/2014г. на Пловдивския апелативен съд. С молба вх. № 1573 от 15.02.2019г. ответникът по жалбата „И. А. Б.“ АД – С. е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди разноските, извършени пред касационната инстанция за защита по тази частна жалба, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер 600лв. по образуваното първоначално по жалбата отменително дело №2570/2015г. по описа на ВКС, ІV ГО, и заплатен адвокатски хонорар в размер 600лв. по ч.гр.д.№ 3605/2015г. по описа на ВКС, І ГО. Ответната страна Н. Я. Х., в качеството му на ЕТ „Н. Х.“ [населено място], не взема становище по молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: Касационното производство е инициирано от Н. Я. Х., в качеството му на ЕТ „Н. Х.“ [населено място], с молба вх.№410 от 27.01.2015г. По тази молба е било образувано гр.д.№2570/2015г. по описа на ВКС, ІV ГО, за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., с което, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Х., в качеството му на ЕТ „Н. Х.”, е осъден да заплати на „И. А. Б.” АД, С. съдебноделоводни разноски в размер на 3000 лв. В рамките на производството ответникът по молбата с отговора по същата е заявил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 600лв., като е приложил и доказателства за разхода - договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод. С определение №193 от 01.06.2015г. съставът на ВКС, ІV ГО, е оставил без разглеждане молбата по чл. 303 ГПК на Н. Я. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., прекратил е производството по гр.д. № 2570/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение и е осъдил Н. Я. Х. да заплати на „И. А. Б.” АД, С. съдебноделоводни разноски по делото в размер на 600 лв. Против това определение е била подадена частна жалба от Н. Я. Х., в качеството му на ЕТ „Н. Х.“ [населено място], по която е образувано ч.гр.д. № 3605/2015г. на ВКС, І ГО. В писмения отговор по частната жалба ответникът „И. А. Б.” АД, С., е заявил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 600лв., като е приложил и доказателства за разхода - договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод, както и списък на разноските. С определение №167 от 28.09.2018г. съставът на ВКС, І ГО, е счел, че подадената от Н. Я. Х. молба вх.№ 410 от 27.01.2015 г. не представлява молба за отмяна по чл.303 ГПК, а частна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 2423 от 17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1473 от 2014 г., с което е било потвърдено определение № 1507 от 27.11.2014 г. по гр.д.№ 42 от 2014 г. на Смолянския окръжен съд за разноските.С оглед на това е отменил определение № 193 от 01.06.2015 г. по гр.д.№ 2570 от 2015 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Н. Я. Х. молба вх.№ 410 от 27.01.2015 г. и е изпратил делото на Пловдивския апелативен съд за администриране на молба вх.№ 410 от 27.01.2015 г. на Н. Я. Х. като частна жалба срещу определение № 2423 от 17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1473 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. По последната е образувано ч.гр.д.№ 4577/2018г. на ВКС, ІІІ ГО, което е приключило с определение № 23/15.01.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 2423/17.12.2014г., постановено по в. ч. гр. д. № 1473/2014г. на Пловдивския апелативен съд. С това определение съдът не се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството по жалбата пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото разноски за жалбоподателя не се следват, но ответната страна има право да й се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в общ размер 1200лв. - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 600лв., съобразно приложените по гр.д. №2570/2015г. по описа на ВКС, ІV ГО, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод, както и списък на разноските, и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 600лв., съобразно приложените по ч.гр.д. №3605/2015г. по описа на ВКС, ІV ГО, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод, както и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение