Определение № 9745 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ - София чрез пълномощника му юрк. Н. Иванова срещу Определение № 14778/17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 8441/2025 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменен Отказ за разглеждане на Искане за прихващане или възстановяване № П-22220525045038/21.03.2025 г., издаден от ст. Инспектор по приходите към ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ София по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който е оставено без разглеждане като недопустимо искане за прихващане или възстановяване с вх. № 53-06-14112 от 09.12.2024 г. подадено от „Транспортна автоматика“ ЕООД, ЕИК 131130758, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Частният жалбоподател излага доводи за необоснованост и неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията за неправилност на обжалваното определение са изложени в частната жалба, в която се твърди, че въпреки че административният акт е озаглавен отказ за разглеждане, то в него били изложени съображения по същество на спора и всъщност представлявал акт, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 152 – 155 ДОПК. Ответникът по частната жалба - „Транспортна автоматика“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. В. Савов, в депозиран по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение счита, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред настоящия съдебен състав следва да бъде прекратено поради следните съображения: Производството пред АССГ е било по реда на раздел Четвърти на АПК, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ - чл. 197 - 202 АПК. Пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София „Транспортна автоматика“ ЕООД е подал жалба, с която е оспорил Отказ за разглеждане на Искане за прихващане или възстановяване № П-22220525045038/21.03.2025 г., издаден от ст. Инспектор по приходите към ТД на НАП София, с което се претендира възстановяване на данък върху добавена стойност върху несъбрани от дружеството вземания по издадени фактури към клиенти. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - София и е бил мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Така постановеният отказ е оспорен от „Транспортна автоматика“ ЕООД и с обжалваното определение първоинстанционният съд го е отменил и е върнал преписката за постановяване на административен акт по същество. Върховен административен съд, Осмо отделение е сезиран с частна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, която, както се посочи по-горе е процесуално недопустима. Това обстоятелство изрично е посочено и в обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК посочва кои са страни в административното производство и това могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Това обаче не означава, че законодателят не е предвидил изключение от това общо положение, като се има предвид, че цитираната правна норма намира своето място в Дял Първи на АПК „Общи положения“. Такова изключение се съдържа в чл. 200, ал. 2 АПК и според който постановеният в производството по реда на глава десета, раздел Четвърти - чл. 197 и сл. от АПК съдебен акт, може да се обжалва единствено от страните, участващи в административното производство. В този случай директорът на Дирекция „ОДОП“ – София не е страна, а решаващ орган в административното производство, който се е произнесъл по подадена жалба против издадения отказ да се разгледа искане за прихващане или възстановяване, подадено от „Транспортна автоматика“ ЕООД. Тази разпоредба изключва решаващия административен орган да обжалва определението на първоинстанционният съд, с което е отменен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, в случая акт за възстановяване на данък върху добавена стойност върху несъбрани от дружеството вземания по издадени фактури към клиенти, поради което той не притежава активна процесуална легитимация за обжалване. В този смисъл е и даденото задължително разрешение с Тълкувателно решение №2/24.03.2021 г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС по т.д. № 10/2019 г. Предвид гореизложено следва да се приеме, че частният жалбоподател няма качеството на страна и затова жалбата му е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело пред ВАС, Осмо отделение следва да бъде прекратено. От ответника по частната жалба е направено искане да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, но доказателства за сторени такива не са представени. Водим от горното Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение