Решение № 89 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 311/2011 г.

Решение № 89 от 8.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 311/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1031/29.12.2010 г. постановено по гр. д. № 560/2010 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд № 37/21.05.2010 г. по гр. д. № 882/2009 г. в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-касатор срещу [община], [населено място] искове: по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАСП за преустановяване на неправомерно ползуване на програмна система "Е-община- автоматизация на финансовата и административно-управленската дейност" и по чл. 94, ал. 1 ЗАСП за заплащане на обезщетение за нарушено авторско право в размер на 2 647.60 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Наведени са доводи, че погрешно в противоречие с данните по делото и клаузите на процесния договор съдът е приел, че дейността по внедряването и адаптирането на конкретните модули от системата представлява техническа, а не творческа дейност, поради което предметът на договора не представлява обект на авторскоправна защита по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗСПА, тъй като касае единствено осъществяване на абонаментно поддържане на внедрената система, а не защитата на предоставените права за използуване на самия софтуерен продукт. Възприемайки дадената от съда правна квалификация на предявените искове в допълнителното си изложение към касационната жалба касаторът е посочил основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от него материалноправни въпроси свързани с приложението на чл. 36, ал. 5 и чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАСП и по конкретно: могат ли да бъдат самостоятелно защитени отделни софтуерни компютърни модули свързани с системата, когато самата система представлява самостоятелен обект на авторско право. Твърди, че по поставените въпроси липсва съдебна практика. Ответникът по касационната жалба поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. С определение № 70/06.02.2012 г. на основание т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съществуващата вероятност същото да е процесуално недопустимо, доколкото изложените в исковата молба правопораждащи факти навеждат на съмнение, че съдът се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Видно от данните по делото, за да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу [община] искове апелативният съд е приел, че с оглед предмета на процесния договор съчетаващ елементите на договор за изработка и услуга в случая се касае за разработени от изпълнителя допълнителни модули към съществуващата електронна система за автоматизация на финансовата и административно-управленската дейност на общината, които не представляват самостоятелен обект на авторското право по смисъла на чл. 3 от ЗАСП, поради което на подлежат на самостоятелна авторскоправна защита. Наведени са доводи, че в договора не е предвидено, че се разработва нов софтуер за изграждане на системата, която е негов предмет. Предвидено е само инсталиране на конкретните модули в системата и адаптирането на същите, като се изградят връзките между компютърните конфигурации и самите модули. Направен е решаващият извод, че тази дейност е техническа, а не творческа, поради което с нея не може да е създадено самостоятелно произведение, което подлежи на закрила с оглед критериите предвидени в чл. 3, ал. 1 ЗАСП. Освен това, според решаващия съд, уважаването на иск по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАСП не може да бъде мотивирано с евентуална възможност за нарушение на авторското право, тъй като целта на закона е да се преустанови съществуващо нарушение, а не да се предотврати бъдещо такова, при което положение искът е отхвърлен като неоснователен. Тези изводи са обосновани с правната квалификация на предявените искове по чл. 94 и чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАСП. Тази правна квалификация се поддържа от ищеца, възприета е и от двете съдебни инстанции, като е отчетено че същата е надлежно съобщена на страните в доклада по чл. 146 ГПК, по който няма направени възражения от страните. Въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт е констатирана от настоящия състав в рамките на правомощията му за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и задължителната съдебна практика - т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС и произтича от обстоятелството, че е постановено по нередовна искова молба. Видно от изложените в исковата молба фактически основания, ищецът черпи правата си от представения договор сключен на 29.09.2005 г. По силата на този договор в качеството си на изпълнител се е задължил да адаптира и внедри програмна система "Е-община-автоматизация на финансовата и административно-управленската дейност", а възложителят-ответник се е задължил да заплати еднократно цената за извършената и приета работа по изграждане на цялата система /левовата равностойност на сумата 2130 евро/, както и да заплаща месечна абонаментна такса за поддържане на системата в размер на 75 евро, като има право да използува програмата без да я разпространява на трети лица и да я инсталира сам допълнително на нови работни места. На базата на твърдяните в исковата молба правопораждащи факти, в петитума ищецът моли да бъде осъден ответника да му предостави достъп до съответните помещения, за да деинсталира от сървърите и компютрите на общината софтуерната система, както и да му заплати дължимата абонаментна такса за периода след прекратяване действието на договора-01.12.2008 г. като обезщетение за ползуването на системата съгласно издадените шест броя фактури. Позовава се на нарушение на авторските му права в случай, че Общината предостави продукта му да бъде разглеждан, разучаван и ползуван от конкурентна фирма, която евентуално биха поканили да достави подобен програмен продукт-заместител на част или цялата функционалност на системата. Така изложените фактически данни сочат на явно противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което препятствува правилната квалификация на предявените искове. Това противоречие е следвало да бъде констатирано от въззивния съд в рамките на правомощията му на инстанция по съществото на спора, като бъдат дадени указания за неговото отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 7 ГПК, в който смисъл е и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила значение и при действието на новия ГПК. В тази връзка е следвало да се остави исковата молба без движение, да се задължи ищеца да уточни фактическите обстоятелства и да ги приведе в съответствие с петитума, като конкретизира кое е спорното право, чиято защита претендира с предявените искове: авторското му право върху софтуерния продукт или последиците от неизпълнение на задълженията на Общината след прекратяване на процесния договор за инсталиране и адаптиране на продукта. Отделен е въпросът дали дейността по инсталиране и адаптиране на програмата има технически или творчески характер и води ли до съществена промяна във функционалността на системата, който въпрос е по съществото на спора. Неотстраняването на посочените неясноти и противоречия е довело до произнасянето по нередовна искова молба и като последица-до недопустимост на постановеното въззивно решение, което следва да бъде обезсилено, а делото-върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав. Поради недопустимостта на обжалваното решение не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство наведените от касатора оплаквания за неговата неправилност. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд