Определение № 4853 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4270/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация С. Б. П. за допълване на определението, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в частта за разноскитe, тъй като съдът не е съобразил представеният с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, както и доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено. Касаторът М. Д. е депозирала отговор по искането, в което е направено възражение, че уговореното между ответника и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение е било прекомерно. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, страните по който са уговорили, че за предоставената от адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ услуга се дължи възнаграждение от 1 440лв. с ДДС, което следва да се заплати по банкова сметка.Представено е извлечение от банковата сметка на дружеството, от която се установява, че възнаграждението е било заплатено от доверителя в деня на сключване на договора. Неоснователни са възраженията на насрещната страна за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.Същото е съответно на високата фактическа и правна сложност на делото, както и с обема на извършената от адвоката работа. Предвид горното, съдът