Решение № 80 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7444/2014 г.

Решение № 80 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7444/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 295, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. У. срещу въззивно решение № 3013 от 15.07.14 г., постановено по в. гр. д. № 568/13 г. на Благоевградския окръжен съд в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1538 от 02.05.12 г. по гр. д. № 1344/10 г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. С. У. против Л. В. В. и К. Д. В. иск за делба на апартамент № 12, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 54,51 кв. м., като е отменил констативен нот. акт № 176/05 г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен от лицето Г. С. Т. с договор за покупко - продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ (отм.) от 12.07.1990 г. Същият по това време е бил в брак с наследодателката на ищеца Е. Д. А., който е прекратен с развод през 1993 г. С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 33/95 г. Г. С. Т. е продал целия имот на Г. С. Г., а с нот. акт № 67/99 г. Е. А. е дарила * ид. част от него на ищеца Д. У. След смъртта си през 2005 г. Г. С. Т. е оставил за единствен свой наследник по закон сина си И. Г. Т., който с нот. акт № 176/05 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, е признат за собственик на процесния имот по наследство и давностно владение, а с нот. акт № 69/24.03.2006 г. е продал апартамента на ответниците К. В. и Л. В., които от този момент живеят в него. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответниците К. В. и Л. В. не са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на сключения с нот. акт № 69/06 г. договор за покупко-продажба, тъй като праводателят им не е бил негов собственик по наследство и давностно владение, но че същите са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на 70, ал. 1 ЗС и доколкото искът за делба на имота е насочен срещу тях едва с молба от 20.04.2011 г., до когато вече е бил изтекъл петгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, те са придобили правото на собственост върху имота по давност. Ответниците по жалбата Л. В. В. и К. Д. В. считат същата за неоснователна. Третите лица помагачи И. Т. и Л. Т. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното: Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за даване отговор на въпроса от кой момент се счита за прекъсната течаща в полза на новоконституирани ответници придобивна давност, при наличие на няколко заявени от ищеца искания за това. По силата на чл. 84 ЗС, вр. с чл. 116, б. "б" ЗЗД започналата да тече придобивна давност в полза на определено лице се прекъсва с предявяването на иск пред съд, извършено преди изтичането на давностния срок. Този срок се прекъсва поначало от деня, в който е постъпила в канцеларията на съда исковата молба на собственика срещу владелеца, с която е предявен иск, годен да го прекъсне /напр. установителен иск за собственост на имота, ревандикационен иск, иск за делба и др./, но е достатъчно исковата молба да бъде изпратена по пощата в последния ден на срока, дори до некомпетентен съд. Ако исковата молба е нередовна и ищецът отстрани тези нередовности в дадения му от съда срок, тя прекъсва течението на придобивната давност, тъй като съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, а не от деня на поправянето. Казаното важи и когато в хода на процеса ищецът насочи иска си срещу нови ответници, като в този случай давността се смята за прекъсната спрямо тях от деня на подаването на първата молба за това, а не от момента на подадени в определения от съда срок последващи молби за поправка на първата или от конституирането на новите ответници с нарочно определение на съда. По жалбата на Д. У. Същата е основателна. Постановеното решение е валидно и процесуално недопустимо, но неправилно. Предвид отговора на поставения въпрос въззивният съд в нарушение на чл. 84 ЗС, вр. с чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 129, ал. 5 ГПК е приел, че ответниците Л. В. и К. В. са придобили имота по давност като добросъвестни владелци, тъй като искът за делба на имота е насочен срещу тях едва с молба от 20.04.2011 г., до когато е изтекъл петгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, започнал да тече от сключването на договора за покупко-продажба на 24.03.2006 г. Това е така, тъй като в случая искът за делба е насочен срещу посочените ответници с получена в канцеларията на районния съд на 11.03.2011 г. молба /първоначално същият е бил насочен срещу третото лице-помагач И. Г. Т./, поправена с две уточнителни молби от 04.04.2011 г. и от 20.04.2011 г., т. е. преди изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. С оглед на това същите не са могли да придобият по давност притежаваната от ищеца по дарение от неговата майка * ид. част от имота и понастоящем същият се явява неин собственик. Останалата * ид. част от процесния апартамент е собственост на ответниците в режим на съпружеска имуществена общност, придобита по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. С оглед изложеното и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е потвърдено решението на районния съд и вместо него следва да се постанови друго с което делбата на имота следва да се допусне между Д. С. У. с квота * ид. част и Л. В. В. и К. Д. В. с квота общо * ид. част в режим на съпружеска имуществена общност. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора сторените от него пред въззивната и касационната инстанция при първоначалното и повторното разглеждане на делото разноски в размер на 2317 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.