Определение № 4606 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3828/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 и чл.309 от ГПК. Образувано е по молба подадена от С. Г. С., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т. 5 от ГПК на влязло в сила решение на ВКС от 14.06.2024 г. по гр.д. № 23/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата й против решението на Висшия адвокатски съвет № 762/24.02.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу решение № 278/12.10.2022 г. по Протокол № 15/12.10.2022 г.на Адвокатски съвет – Варна, за отписването й от регистъра на адвокатите за срок от 30 месеца, считано от 07.10.2022 г. Съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл. 307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание следва да извърши проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали е редовна. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения: В случая молбата е подадена срещу решение, постановено в производство по чл.7 ал. 5-7 от Закона за адвокатурата. Предметът на молбата за отмяна не попада в приложното поле на института на отмяната. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. То е извънреден способ, който цели да преодолее формираната сила на пресъдено нещо, поради което е приложим не за всички категории съдебни актове, ползващи се със стабилитет. Съгласно указанията на т.2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по т.д. № 1/77 г., на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо. Решението, чиято отмяна се иска не е сред тях. То е постановено в производство по проверка на законосъобразността на обжалван отказ на Висшия адвокатски съвет, което производство не е исково и не цели разрешаването на материалноправен спор. Разглежданата категория съдебни актове не формират сила на присъдено нещо по спорния предмет и не водят до непререшаемост на разрешения с тях въпрос. Ето защо същите са изключени от обхвата на отмяната, уредена като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо влезли в сила съдебни актове /в т. см. определение № 267/02.10.2020 г, по гр.д. № 2129/2020 г., III г.о.; определение № 481/15.12.2020 г., по гр.д. № 3920/2020 г., IV г.о./. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на отмяна и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. След като няма да се образува производство по молбата за отмяна на посочения съдебен акт, не следва да се допуска и исканото спиране на изпълнението му, като молбата по чл. 309 ГПК се остави без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.