Определение № 4580 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 242/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Д. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 291 от 27.10.2023г. по в.гр.д. № 572/2023г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 126 от 7.07.2023г. по гр.д.№ 193/2023г. на Районен съд Свиленград в частта, с която е отхвърлен иска му за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума над присъдените 600лв. до претендираните 5 001лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, във връзка с което е образувано ДП № 325/2022г.на РУ МВР [населено място], пр.пр.№ 3569/2022г.на РП Хасково, което е било прекратено. В изложението, приложено към касационната жалба, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК по въпрос, касаещ критерият за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение. Твърди противоречие на въззивния акт с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. Счита, че са останали несъобразени от въззивния съд – както възрастта на пострадали и фактът, че е останал без свидетелства за правоуправление в продължение на осем месеца заради „фалшив тест“, така и продължителността и интензитета на причинените неимуществени вреди като цяло. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 600лв., пред вид наличието на предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съобразявайки следните обстоятелства: Ищецът е бил привлечен като обвиняем за деяние по чл. 343, ал.3 НК, за това че на 5.08.2022г. в [населено място] е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /анфетамин/. Бил е задържан за 24часа в ареста. Срещу него са издадени /на 6.08.2022г./ две заповеди за налагане на принудителни административни мерки – за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Цялото производство е продължило шест месеца, доколкото съгласно изготвеното през м.ХІ.2022г. заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза кръвната проба е била с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества. На 2.12.2022г.разследващият полицай е дал мнение за прекратяване на производството поради липса на престъпление и същото е прекратено с прокурорско постановление на 6.01.2023г., което е влязло в сила на 18.01.2023г. Въззивният съд е приел, че от ангажираните гласни доказателства не се установява „ищецът да е претърпял много силно и/или продължително емоционално разстройство, което да е довело до по-дълбоко засягане на неговото психично здраве или да е предизвикало трайни негативни последици“, ..“освен временни стрес, безсъние и нервност“. Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г., съгласно която дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи след съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението което е оказало воденото производство върху личния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение