Определение № 8670 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас, чрез гл. юрк. Г. Владимирова, против определение № 6301 от 14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1565/2026 г. на Административен съд – Бургас. С оспореното определение съдът е спрял предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0769-000369/30.06.2026 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, с която на Ф. М. А. на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че жалбоподателят бил лишен от правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки и връщането на СУМПС не възстановявано правоспособността на водача. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на ЗППАМ. Ответникът – Ф. М. А., чрез адв. Р. Нуретин, в представен писмен отговор с подробно изложени съображения оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. С оглед посочените обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът е счел, че в резултат на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка за жалбоподателя съществува реална опасност от настъпване на значителни вреди, а именно да загуби работата си и респективно доходи за ежемесечна издръжка, като ще препятства и полагането на ежедневни грижи за майка му и съпругата му, които страдат от тежки заболявания. Съдът е обосновал краен извод, че отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от молителя лица. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на оспорване пред административния съд е ЗППАМ № 26-0769-000369/30.06.2026 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на СУМПС поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на актова въз основа на нови обстоятелства. Приложената мярка е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес (да не се допуска управление на МПС от неправоспособни водачи), на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост в резултат на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Със заповедта се изземва СУМПС поради това, че водачът е с отнети всички контролни точки и не е върнал СУМПС по надлежния ред. В този смисъл и определение № 6496 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5459/2026 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или труднопоправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката в резултат от нови обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искането за спиране. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение