Определение № 225 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 410/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Фондация „Ляскови“ чрез адв. Б. П. обжалва определение № 305 от 26.11.2021 г. по ч.т.д. 801/21 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено определение № 251 от 18.10.2021 г. и е намален размера на присъдените в полза на фондацията разноски от 3000 лв на 200 лв. Излага съображения, че цената на иска е 144 759,93 лв, а не 4 000 лв. Тази посочена от ищеца сума била материалният интерес, който служи като основа за изчисляване на разноските по делото. Размерът на адвокатското възнаграждение не бил предметът на делото. Именно поради това, по частните жалби в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения бил предвиден размер от 1/3 от цената на иска по делото. Постановеното определение било в противоречие с посочените норми и в разрез с константната практика на ВКС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая означавал 4 425,19 лв с оглед цената на иска от 144 759,93 лв. Претендираният хонорар за производството пред въззивната инстанция от 3000 лв не следвало да бъде намален до 1 475,06 лв, доколкото отговорът на частната жалба бил подробен, добре мотивиран и в съответствие с относимата съдебна практика. Моли да се отмени определението и да му се присъдят разноски в пълен размер. Претендира разноски. Ответникът „Текстил груп“ ООД чрез адвокат М. Ч. Ч. – Б. оспорва частната жалба. Счита, че е неоснователна. Правно несъстоятелни били доводите на частния жалбоподател. Счита, че предмет на ч.т.д. 801/21 г. са разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, присъдени на Фондация „Ляскови“ за участието й в т.д. 87/20 и именно тези разноски били предмет на частното производство. Разноските били присъдени с оглед прекратяване на производството по делото. Поради това, предмет на делото можели да бъдат само разноските. Счита, че с оглед чл. 11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 4000 лв, размерът на адвокатското възнаграждение 1/3 от него е 170 лв и като съдът е определил разноски от 200 лв, не е постановил определение в противоречие с посочените нормативни актове. Моли да се потвърди определението. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от частния жалбоподател за настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, в предвидения в чл. 275 от ГПК, срок. С обжалваното определение № 305 от 26.11.2021 г. по ч.т.д. 801/21 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, въззивният съд е изменил постановеното от него определение от 18.1.2021 г. (за потвърждаване на определение № 2166/12.07.2021 г. по т.д. 87/20 г., ОС – Кърджали за осъждане на „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ направените от последната разноски в размер на 4 000 лв, на основание чл. 78 ,ал. 4 от ГПК), по реда на чл. 248 от ГПК, като е осъдил вместо присъдените 3000 лв разноски, „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ сумата от 200 лв. За да постанови този акт, въззивният съд е съобразил следното: С определението си от 18.10.2021 г. съдът бил се произнесъл по частна жалба против определение на ОС от 12.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което окръжният съд е осъдил „Текстил груп“ ООД – [населено място] да заплати на Фондация „Ляскови“ Пловдив, направените по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. С това свое определение, съдът бил осъдил жалбоподателя да заплати разноски от 3000 лв, за производството по частната жалба, заплатено адвокатско възнаграждение. Посочено е, че обжалваният интерес е 4 000 лв, а именно – стойността на претендираните разноски, направени в процеса от Фондация „Ляскови“ в качеството му на ответник до прекратяване на производството по делото. Прието е, че възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв в производството по частната жалба в процеса относно присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е осъществено именно чрез подадената молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на определението от 18.10.2021 г., като не е имало по-ранен момент, в който страната е могла да възрази срещу направените разноски. Установено е, че разноски от 3 000 лв, са прекомерни с оглед обжалвания интерес от 4000 лв и е определено на основание чл. 11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. С оглед данните по делото, настоящият състав констатира, че е било образувано исково производство на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ от „Текстил груп“ ООД срещу С. Г. Г. в качеството му на ЕТ „С.-С. Г.“ и Фондация „Ляскови“ – т.д. 87/20 г., по описа на Окръжен съд - Кърджали. С определение от 02.06.2021 г. по това дело, производството спрямо ответника Фондация „Ляскови“ е прекратено и същото лице е конституирано като трето лице помагач. С молба от 14.06.2021 г. Фондация „Ляскови“ чрез адв. Дараджанска е поискала присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Приложила е списък, на основание чл. 80 от ГПК за направени разноски в размер на 4 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и представен договор за правна защита и съдействие. С определение от 12.07.2021 г. Окръжен съд – Кърджали е допълнил определението за прекратяване на производството по делото, като е осъдил ищеца „Текстил груп“ ООД да заплати на Фондация „Ляскови“ сумата от 4000 лв., направените разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Това определение е потвърдено с определение № 251 от 18.10.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, като са присъдени разноски за частното производство по обжалването му в размер на 3 000 лв, за осъщественото процесуално представителство по частната жалба (с предмет присъдените с определение разноски в размер на 4000 лв). С молба, на основание чл. 248 от ГПК, от „Текстил груп“ ООД е поискано изменение на определението от 18.10.2021 г. в частта на заплатените разноски, чрез тяхното намаляване, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед обжалваемия материален интерес. Вследствие на това е постановено обжалваното в настоящето производство определение като разноските за частното производство са намалени на 200 лв. Така определеният размер на разноските, е съобразен с нормата на чл. 7, ал.1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения като 1/3 от обжалвания интерес и с оглед предвидения минимален размер е 170 лв, но предвид нормата на чл. 11 от същата наредба са присъдени 200 лв, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение не може да е по-малък от 200 лв. Основното възражение на частния жалбоподател е, че цената на иска, е цената на спорното право, а не обжалваният в частното производство материален интерес. А разноските следвало да се определят с оглед цената на иска на спорното право, а не на частното производство. Настоящият съдебен състав намира, че нормата на ч. 248 от ГПК, предвижда създаване на ред за допълнение или изменение на крайния акт по делото (решение или определение), в частта за разноските. Когато не са определени правилно и когато актът за изменение или допълнение е неправилен, страната може да обжалва същия по реда на инстанционния контрол. Но правният интерес от обжалване засяга само материалния интерес, по който е налице произнасяне в това частно производство. Това производство, макар и част от общия исков процес, засяга само правото на разноски и материалният интерес се свежда до размера на претендираните разноски. Но материалният интерес не е съизмерим с материалния интерес относно цялото спорно право, предмет на производството. Съгласно трайната практика на ВКС; израз на която е определение № 60 469 от 29.12.2021 г. по ч.т.д. 1578/21 г. I ТО на ВКС, при обжалване на определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, материалният интерес е стойността на разноските, за които е възникнал спор. В това частно производство, не е от значение цената на иска, материалното изражение на спорното право. От значение е стойността на претендираните разноски, които обуславят материалния интерес за частното производство по обжалване на акта, постановен по реда на чл. 248 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че изводите на Апелативния съд, че предметът на обжалване засяга разноските в размер на 4 000 лв, е обоснован. В съответствие с нормата на чл. 248 от ГПК обжалваемият интерес не може да е цената на иска, оценяемото спорно право, тъй като се обжалва само определение в частта за разноските, дължими при прекратяване на производството по делото. В случая обжалваният интерес е бил 4 000 лв, като при обжалване на определението за допълване на определението за прекратяване е определен размер от 4000 лв разноски, което определеение е обжалвано и са направени разноски за обжалването, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Съответно след като е преценено, че ответникът по иска има право на разноски по прекратяване от 4 000 лв, то следващите се разноски от 3000 лв са присъдени. Доколкото тези разноски са направени от ответника по частната жалба Фондация „Ляскови“, то частният жалбоподател, е могъл да направи възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, едва след постановяване на определението в съда, отново по реда на чл. 248 от ГПК. Определеното първоначално възнаграждение от заплатени разноски в размер на 3 000 лв е прекомерно. Действително на страната (ответник по иска ) й се дължат направените по делото разноски, тъй като е потвърдено определението за присъждане на разноски при прекратяване на производството по делото. Но с оглед обжалвания интерес (4000 лв) тези разноски следва да се определят с оглед правилото на чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът се определя като 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата. В случая обжалваемият интерес е 4 000 лв. Следователно определеният размер по посоченото правило е 170 лв, но предвид нормата на чл. 11 от посочената наредба, не може да е по-малко от 200 лв. Няма основание да се приеме, че частното производство по повод дължимостта на разноските, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е с правна и фактическа сложност. Въззивният съд првилно е приложил нормата на чл. 248 от ГПК и не се е отклонил от трайната практика на ВКС. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС по приложението на чл. 11 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е постановена по дела, с различен предмет По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България