Определение № 50311 от 06.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1767/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от въззивника – ищец Т. Д. Я. срещу решение № 793 от 21.12.2021 г. по т.д. 978/21 г. по описа на Апелативен съд – София. „Екоинд“ АД чрез особен представител адв. Г. П. е подал отговор на касационната жалба. В. Д. Д. чрез адв. М. К. също е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България, Второ търговско отделение с оглед допустимостта на производството намира следното: Подадена е касационна жалба срещу посоченото решение, като частично производството пред касационната инстанция е прекратено, с влязло в сила определение от 11.10.2022 г., в частта относно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 240 б от ТЗ, чиято цена е 10 000 лв. Видно е от данните по делото, че въззивният съд неправилно е връчил препис от касационната жалба на „Екоинд“ АД, преди да обезпечи заплащане на възнаграждение за назначения особен представител, назначен на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК. Назначеният особен представител има право на възнаграждение, независимо от изхода на спора. Ищецът, който е инициатор на процеса, дължи заплащане на възнаграждението за особен представител. Разноските, които ищецът внася за обезпечаване правото на защита на страната, срещу която е предявил спорното право, като част от всички разноски по делото, се разпределят с оглед изхода на спора и правилата, предвидени в чл. 78 от ГПК. Невнасянето на възнаграждението за особен представител е процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Съгласно разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 6/12 г., представителството спрямо лицето, на което е назначено, възниква по силата на определението на съда. То се осъществява от правоспособен адвокат, чийто труд на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. е възмезден. Размерът на възнаграждението се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая няма данни да е определено възнаграждение към момента на администриране на касационната жалба, с оглед задължението на въззивния съд, на основание чл. 285 от ГПК. След като не е определено възнаграждение, то следва да се определи, като се вземе предвид моментът на подаване на касационната жалба, с оглед приложимата норма на чл. 7, ал.2, т. 4 от НМРАВ (редакция ДВ бр. 68/31.7.2022 г.), към този момент. При определената в процеса, цена на иска от 40 000 лв, ще следва да се определи размер на адвокатското възнаграждение от 1 730 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България