Решение № 8392 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2014 г.

Решение № 8392 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подени от Евгени Димитров Сакалов, чрез адв. Панева, и от директора на Дирекция "ОДОП" -София при ЦУ на НАП против решение № 2642/22.04.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 11386 по описа за 2013 г. на този съд. Касаторът Евгени Димитров Сакалов, чрез адв. Панева, обжалва решението на административния съд в частта, в която е изменен РА № 20001009794/26.01.2011 г. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира разноски. Касаторът директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение, с което е отменен РА № 20001009794/26.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 567/31.03.2011 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта в която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер от 1 193,07 лв. и съответната лихва и е изменен РА № 20001009794/26.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта в която за 2005 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 908.71 лв. и съответната лихва, като е определен за 2005 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 972,01 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба на Евгени Димитров Сакалов и за основателност на жалбата, подадена от директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Евгени Димитров Сакалов е основателна, а жалбата на директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 20001009794/26.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 567/31.03.2011 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта в която са определени задължения за върху доходите на физически лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер от 1 193,07 лв. и съответната лихва и е изменен РА № 20001009794/26.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта в която за 2005 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 908.71 лв. и съответната лихва, като е определен за 2005 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 972,01 лв. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ревизиращите органи са определили начално салдо към 1.01.2004 г. в размер на 28 362.12 лв., което е участвало при анализа на паричните ресурси за ревизираните данъчни периоди 2004 г. и 2005 г. При формирането на началното салдо в приходната част са участвали само част от декларираните суми от РЛ, а именно: получена сума в размер на 27 615.00 лв. по договор за дарение от 11.01.2002 г., дарение от родителите в размер на 6 000 лв. по договор за дарение от 23.04.2003 г., сумата от 5 950 лв. от покупко-продажба на недвижим имот НА № 178, рег. № 3852, д. № 580/2001 г.; 4 500 лв. по НА № 59, рег. № 1694, д. № 154/2002 г. и сума в размер на 1 750 лв. по НА № 122, рег. № 1072, д. № 106/2002 г. От образувания доход към 1.01.2004 г. в общ размер на 49 815.00 лв. органът по приходите е приспаднал половината от стойността на платената вноска в брой на закупено жилище в размер на 15 891.12 лв. по левовата равностойност на 8 125 долара и стойността на закупения автомобил в размер на 5 561 лв., закупени през 2003 г. В резултат на описания механизъм е установен остатък на налични парични средства към 1.12.2004 г. в размер на 28 362.88 лв., които са приети за начално салдо при формирането на паричните потоци за ревизираните данъчни периоди. Съдът е приел, че при определянето на началното салдо към 1.01.2004 г. следва да бъде включена сумата от 5 000 лв. - получена от продажбата на недвижим имот, собственост на малолетната дъщеря на РЛ, както и получените през 2001 г. парични преводи от Австралия (от физически лица в т. ч. и от майката на съпругата му). Според съда тези суми са станали част от разполагаемите средства на РЛ, поради което следва да се добави към определяне на началното салдо. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, в която експерта е изчислил началното салдо към 1.01.2004 г., като експерта е включил в наличните средства освен тези, които са взети от органите по приходите и дохода, придобит от РЛ в качеството му на законен представител на малолетното си дете и получените суми от Австралия през 2001 г. Според експертизата началното салдо е в размер на 46 412.16 лева. В резултат на направените изчисления за 2004 г. е обоснован извод за липса на превишение на разходите над приходите и съответно липса на основание за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази част съдът е отменил РА като незаконосъобразен. За 2005 г. експерта е определил начално салдо - 8 762. 09 лева и в резултат на изчисленията експертизата е установен недостиг на парични средства към 1.07.2005 г. в размер на 9 338.22 лева, като в края на 2005 г. има налични средства в размер на 7 251.82 лева. За да изчисли дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. експерта е взел предвид недостига на парични средства към 1.07.2005 г. в размер на 9 338.22 лв., като е намалил определената от приходните органи данъчна основа в размер на 9 338.22 лева на 6 218.22 лв. и е определило дължим данък в размер на 972.01 лева. Съдът е изменил РА в частта в която на РЛ е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. и е определил данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер от 972,01 лв. Обжалваното решение, в частта с която е отменен РА е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Наведеното в жалбата касационно оплакване касае законосъобразността на изводите на съда, който приема за оборени фактическите констатации по РА относно определеният размер на начално салдо в началото на ревизирания период 1.01.2004 г. Съгласно оборимата законова презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации по РД и РА се считат верни до доказване на противното. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи, че в началото на ревизирания период е разполагал със сумата от 5 000 лв. - получена от продажбата на недвижим имот, собственост на дъщеря му, както и получените през 2001 г. банкови парични преводи от Австралия (от физически лица в т. ч. и от майката на съпругата му), каквото е неговото твърдение. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че от извършените банкови преводи в полза на РЛ и на "Вики текс" ООД, /изтеглени от РЛ от касата на дружеството/ може да се направи ползващия РЛ извод, че в началото на ревизирания период следва да се съобрази постъпването на посочените суми. Съдът обосновано е приел, и че сумата от покупко-продажба на недвижим имот, собственост на малолетната му дъщеря в размер на 5 000 лева следва да се включи в приходната част на баланса на паричния поток, тъй като тази сума е станала част от разполагаемите средства на РЛ. Следователно, твърденията на касаторът за разполагане в началото на ревизирания период с процесните суми са доказани. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения касационната жалба на директора на ОДОП в тази и част е неоснователна. Неоснователна е жалбата на директора на ОДОП София и в частта относно изменената част на РА касаеща установения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., тъй като превишението на разходите над приходите следва да се определя на годишна база. В своята трайна практика ВАС многократно е посочвал, че граматическото, логическото и систематичното тълкуване на чл. 122, ал. 4 от ДОПК сочи, че изискуемото се несъответствие следва да е за "съответния период", за който са установени обстоятелствата. Данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, целящи определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава, поради което при нейното установяване, определящ е видът на облагането. При подоходното облагане облагаема е общата годишна данъчната основа, базирана на годишния облагаем доход, а особеният ред по чл. 122 от ДОПК е приложим само към размера на облагаемата данъчна основа. Съобразявайки гореизложеното, и определяйки размерът на превишението на разходите над приходите на годишна база, съдът правилно е установил, че за 2004 г. липсва превишение на разходите над приходите. Според настоящият състав превишение на разходите над приходите не се установява и за ревизираната 2005 г. с оглед приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като облагането по ЗОДФЛ (отм.) се извършва за периода на календарната година, то в случая облагането на превишението за посочения период - 1.07.2005 г. е извършено при неправилно прилагане на закона. В този смисъл административният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго отменящ РА в тази част. Разноски: Предвид резултата от касационното обжалване, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта на разноските, с която Евгени Димитров Сакалов е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на Евгени Димитров Сакалов следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 965 лева, от които 777 лева са присъдени от АССГ с обжалваното решение, поради което настоящата инстанция следва да му присъди остатъка от сторените от него разноски в размер на 188 /сто осемдесет и осем/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,