Определение № 2587 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Т. З., чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев срещу Решение № 9106 от 25.10.2024 г. по адм. дело № 617/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив в съответната му част. Настоящата касационна инстанция намира, че подадената от З. касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С решението в обжалваната му част, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, по жалба на П. З. е отменена точка IX, подточка 1.1. за възрастни, 1.2. и 1.3. от приложение № 2 към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на права и услуги на територията на община Асеновград, с които подточки са определени входни цени за музейните експозиции в Исторически музей, Етнографската къща и Възрожденското училище „Св. Георги“ за възрастни в размер на 3 лева, за посещение на всички постоянни и временни експозиции на територията на община Асеновград в размер на 5 лева и за посещение на трите музейни експозиции от понеделник до петък в размер на 6 лева. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, като разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК предвижда, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. От друга страна, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. В процесния случай процесните разпоредби от цитираната Наредба са обжалвани от П. З. пред АС – Пловдив, като с обжалвания съдебен акт същите са отменени. В касационната жалба на З. се иска отмяната на решението и постановяване на друго с обявяване на нищожност на оспорените разпоредби. За касатора няма правен интерес от касационно обжалване на съдебния акт, тъй като същият се явява за него благоприятен. Неотносимо към обосноваване на правния интерес по касационно оспорване на решението за отмяна на конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт е наличието на предявен иск за обезщетение за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед твърдението да бъдат обявени за нищожни съответните разпореди, доколкото нищожните актове не пораждали никакво действие, считано от издаването им. Приложимо е ТР № 2 от 27.06.2016 г. по т.д. №2/2015 г., ОСС на Върховния административен съд, I и II колегия, съгласно което вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението / действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед на горното, касационната жалба на П. З. срещу горецитираното решение в посочената част се явява недопустима, като подадена от страна по делото, за която съдебният акт е благоприятен, поради което същата следва да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. При този изход на спора, с оглед заявеното писмено становище от Общински съвет Асеновград за недопустимост на касационната жалба и претенцията за разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение