Определение № 2292 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез адвокат Д. Филипова, против разпореждане № 497/07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11598/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е върната исковата му молба против Агенция за социално подпомагане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане Административният съд – София-град е върнал исковата молба на Д. Г. Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена против Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на ответника. С разпореждане № 6473/28.05.2024 г., постановено по делото, Административен съд - София-град върнал исковата молба, но с определение № 10899/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9099/2024 г. по описа на Върховен административен съд, разпореждането е отменено с дадени конкретни указания за изпълнение от страна на съда при продължаване на съдопроизводствените действия. Съобразявайки мотивите на ВАС, с разпореждане от 06.11.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като на Г. са дадени указания да отстрани констатираните нередовности, като посочи от кои конкретни действия/бездействия на длъжностни лица на ответника твърди да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, както и да уточни в какво се състои незаконосъобразността на посочените действия/бездействия, в резултат на които твърди да е претърпял вредите. Във връзка с разпореждането, на 18.11.2024 г. е постъпила уточнителна молба, по отношение на която първоинстанционният съд приел, че не са отстранени нередовностите по исковата молба. За да върне исковата молба, административният съд приел, че обстоятелствата, на които Г. основава претенцията си, са за извършени от длъжностни лица към Агенция за социално подпомагане (АСП) незаконосъобразни действия и бездействия. Но както в исковата молба, така и в уточнението към нея, не се съдържат никакви конкретни твърдения за осъществени от длъжностни лица към агенцията незаконосъобразни действия/бездействия, от които той да е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди – душевни болки и страдания от невъзможността да вижда детето си и настъпилото отчуждаване. Още повече, че самият Г. е посочил, че въз основа на съдебни решения майката на детето е упражнявала родителски права, с оглед на което в дадения период той не е бил с детето си, поради и което отговорност не може да се търси от длъжностни лица на АСП. Дори и след отмяната на съдебните решения, касаещи родителските права, Г. не е успявал да вижда детето си, но това се е случвало поради противоправно поведение на майката – тя е отказвала да се съобрази със съдебните решения относно режима за контакти с детето. Административният съд посочил, че това, че майката е отказала да изпълнява съдебни решения относно определения режим на контакт с детето, е поведение, във връзка с което отговорност не може да се търси от длъжностните лица на АСП. Поради това е прието, че липсата на изложени обстоятелства за конкретни незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при АСП, които да съответстват на заявения петитум на иска, води до нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. От нормата на чл. 204, ал. 4 АПК се извежда извод, че когато вредите се търпят от действие или бездействие, по тяхната незаконосъобразност се произнася съда, пред който предявен искът за обезщетението. В процесния случай не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът, след като надлежно, въз основа на твърденията на ищеца, е квалифицирал иска като такъв за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия, правилно и мотивирано е заключил, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е успял да конкретизира от кои действия или бездействия, сторени от длъжностни лица към АСП, са понесени твърдените от него вреди. Нещо повече, обстоятелствата, описани в исковата молба и уточнението към нея, са свързани с противоправното поведение на майката на сина на Г. и несъобразяването ѝ с постановените съдебни решения, което обаче не е по вина на служители към АСП и няма връзка с техни действия или бездействия. В процесния случай Г. не е посочил каквито и да е действия или бездействия, сторени от служители към АСП, чиято незаконосъобразност да подлежи на установяване от страна на съда. По тези съображения Административен съд - София-град е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,