Решение № 7032 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2015 г.

Решение № 7032 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационнa жалбa на А. В. И., ЕГН ********** с постоянен адрес област В., община А., гр. А., ул. "А." ..№... срещу решение № 1591 от 13.07.2015 г. на административен съд В., постановено по адм. д. № 1593/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 031300877/12.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 601/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. О. Д. на Дирекция "ОДОП" В. не изразява становище за основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че поради материална некомпетентност решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 6107/27.05.2015 г. по адм. д. № 9904/2014 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1474/19.06.2014 г. по адм. д. № 3815/2013 г. по описа на Административен съд - В., образувано по жалба на А. В. И. против Ревизионен акт № 031300877/12.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 601/14.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. ВАС е посочил в решението си, че като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респективно, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, Административен съд - В. е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото Административен съд - В. е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на А. В. И., като е приел, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД. Предвид, че направените констатации са подкрепени със съответните писмени доказателства и са направени логични и обосновани изводи за това, че жалбоподателят не е получил реално сумите по договорите за заем, а същите представляват неотчетени приходи. Ревизираното лице е декларирало получени и предоставени заеми, както следва: - по договор за заем от 27.08.2007 г. от Р. С. е получен заем в размер на 794 000 лв., която сума е предоставил на " А. БГ" ООД по договор за заем от 27.08.2007 г.; по договор за заем от 10.12.2007 г. от Р. С. е получен заем в размер на 1 000 000 лв., която сума е предоставена от ревизираното лице на " А. БГ" ООД по договор за заем от 10.12.2007 г. Първоинстанционният съд е посочил, че правилно не е прието твърдението за получени парични средства в размер на общо 1 794 000 лв. за 2007 г., предоставени в заем. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя, разгледал e подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че извършените от лицето разходи за ревизирания период превишават получените от него доходи, т. е налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оплакванията наведени в касационната жалба са неоснователни. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Относно оплакването, че ревизионният доклад не е подписан от ръководителя на ревизиращия екип, същото е неоснователно. За да е нищожен един административен акт, следва той да е засегнат от особено съществени пороци до степен, в която го дисквалифицират като юридически акт въобще. Нищожният административен акт не може да породи, измени или прекрати каквито и да било правни последици. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК във връзка с искането по чл. 168, ал. 3 от АПК като е изложил мотиви по валидността на ревизионния акт съобразно критериите за законосъобразност - компетентност на органа, издател и по спазването на предвидената от закона форма. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в резултат на надлежно възложена ревизия от орган с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и орган по приходите, който разполага с материална компетентност по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, надлежно оправомощен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Пороците му не обуславят нищожност на РА. В този смисъл е ТР № 5/22.06.2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 4/2014 г. Според т. 2 от ТР не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. Това опущение е отнесено към неспазването на процесуалните разпоредби по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Порокът във формата, изразен в липса на мотиви, не се приравнява на липса на форма, а оттам и на волеизявления, та да влече нищожността на акта. Относно оплакването, че органът по приходите незаконосъобразно е извършил компенсация на установения недостиг на парични средства на съпругата П. И. с установени налични средства на ревизираното лице, същото е неоснователно. Извършената компенсация е за годините 2008 г., 2009 г. и 2010 г., а не за 2007 г., за която е начислен данък на ревизираното лице. П. И. съпруга на ревизираното лице заявява, че дава отказ за компенсиране на недостига при касовия паричен поток на А. И. за 2007 г. Относно оплакването, че балансите на финансовите наличности на РЛ са съставени погрешно, на дневни и помесечни периоди, същото е основателно. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да е налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Поради това за 2007 г. следва да се приложи годишната основа за облагане. При преизчисляване паричният поток на лицето на годишна база се получават приходи в размер на 1171,28 лв и разходи в размер на 1799 771,5 лв, тоест салдото за 2007 г. действително е отрицателно, но в друг размер - 1798 600,22 лв, както е посочено и в заключението на ССЕ, вариант 1, паричен поток 2007 г., без заеми. Предвид, че органа по приходите са установили по-малък размер на отрицателното салдо от този установен от настоящата инстанция при преизчисляване на паричните потоци на годишна база и с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, настоящата инстанция счита, че законосъобразно с РА е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в посочения в РА размер. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че в разходната част на баланса на А. И. към 31.12.2007 г. сумата от 1794000 лв. е включена като предоставена от ревизираното лице и получена от "А. БГ" ООД. Законосъобразно е направен извод, че тази сума не е семеен доход и установеното превишение не е разделено на 1/2 между двамата съпрузи. С ИПДПОЗЛ от 27.02.2013 г. от съпругата на ревизираното лице е изискано писмено потвърждение или отказ за компенсиране на недостига при касовия паричен поток на съпруга й. Получен е отказ за извършване на такова компенсиране. С оглед на горното органът по приходите приел, че са налице парични средства - недекларирани приходи с недоказан произход, подлежащи на облагане по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Определена е данъчна основа за облагане на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК за 2007 г. след извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установен е дължим данък върху дохода върху данъчна основа 1798045.72 лв. в размер на 430846.97 лв. за отчетната 2007 г. След анализ на всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното определяне на доходите и разходите на жалбоподателя за ревизираните периоди, правилно първоинстанционният съд не е приел твърдението за получени парични средства в размер на общо 1 794 000 лв. за 2007 г., предоставени в заем по силата на договори за заем. И двата договора за заем от 27.08.2007 г. и от 10.12.2007 г., сключени с Р. С., на които се позовава жалбоподателят са в писмена форма, подписани от двете страни по договора (заемодател и заемополучател), но без нотариална заверка на подписите им. В договорите не е уговорена лихва. Относно произхода на заетите парични средства Спасова посочила, че сумите са получени от "Г. П." ЕООД под формата на служебни аванси, заведени в счетоводна сметка 422 - подотчетни лица на дружеството. Лицето не е декларирало и предоставило данни за предоставени заеми на дати 27.08.2007 г. и 10.12.2007 г. на А. И.. В хода на първоинстанционното производство за опровергаване на констатациите в РА е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от ответника. Вещото лице след извършена проверка на документите по делото и административната преписка е изготвило във варианти, в табличен вид, баланс на паричния поток на ревизираното лице по години и е определило годишна данъчна основа за облагане и дължимия данък по ЗДДФЛ, главница и лихви. По делото е прието и допълнително заключение към ССЕ, неоспорено от ответника, в което вещото лице след извършена проверка в счетоводството на "Г. П." ЕООД, с правоприемник "С." ЕООД е дало заключение относно предоставените от дружеството средства като аванси на лицето Р. С.. Установено е, през месец ноември 2006 г. Р. С. е получила служебни аванси общо в размер на 1120 000 лева, през месец януари 2007 г. - 1640 000 лева, през месец май 2007 г. - 250 000 лева и през месец юни 2007 г. - 240 000 лева. Р. С. е предоставила заеми на дати 27.08.2007 г. и 10.12.2007 г. на А. И.. В случая са налице разминавания в датите на получаването на авансите от Р. С. /месец ноември 2006 г., месец януари, май и юни 2007 г./ и датите на предоставянето на заемните средства на ревизираното лице А. И. /м. август и м. декември 2007 г./. Наред с това не са представени доказателства относно съхранението на паричните средства през този интервал от време. В случая не са налице документи за предаване на сумите, както и доказателства за времето, в което това е извършено. Не са представени доказателства за предоставяне на парите от тези аванси на жалбоподателя, както не са представени доказателства именно тези средства да са вложени в касата на дружеството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорите като частни документи не носят достоверна дата и затова не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. По делото не са представени доказателства за предаване на заемната сума, като се има предвид, че договорът за заем е реален и за да възникнат правните последици от него, е необходимо да се докаже, че уговорената в него заемна сума реално е предадена на заемателя. Неоснователни са и възраженията в жалбата, че неправилно органът по приходите е определил начално салдо към 1.01.2007 г. в размер на 0.00 лв. От представената с преписката Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК е видно, че ревизираното лице за 2007 г. е посочил като начално салдо сумата от 20 000 лв., но както към декларацията, така и в хода на делото не са представени доказателства за наличието и произхода на посочената сума. В заключението си вещото лице по първоначалната съдебно счетоводна експертиза е посочило, че жалбоподателя към 31.12.2006 г. има паричен недостиг в размер на 1835 лв. или началното му салдо към 1.01.2007 г. е 0.00 лв. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че не са налице сочените от касатора нарушения, обжалваното съдебно решение е правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,