Определение № 238 от 20.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 378/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпили са молба вх. № 6485/04.07.2018 г., молба вх. № 6699/12.07.2018 г. и молба вх. № 6729/13.07.2018 г., подадени от ищеца и ответника по делото. Молбите съдържат от една страна искане на ответника Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение [фирма] за освобождаване на сумата от 80 000 лева, внесена по сметката на Върховния касационен съд като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1693 от 13.07.2017 г. по в. гр. д. № 1354/2017 г. на Софийски апелативен съд, Г.О., 12-ти състав и превеждане на сумата по банкова сметка на Н. Г. в качеството и на законен представител на ищцата М. Г., за погасяване на задължението, съгласно изхода на делото. Молбите съдържат и писмено съгласие, дадено от ищеца М. Г. чрез законния представител Г. Г. за освобождаване на обезпечението и погасяване на вземането на детето по посочения начин. Според настоящия състав на Върховният касационен съд ІІІ ГО, молбата за освобождаване на обезпечението по чл. 282, ал.5 ГПК е неоснователна, тъй като даденото съгласие на родителя представлява разпореждане с вземане на детето в противоречие с чл. 130, ал.3 и ал.4 СК. Съгласието на страните относно вземането на детето М. Г. да се погаси чрез плащане по сметка на майката, представлява безвъзмездно разпореждане с вземането на детето за сумата от 80000лв. в полза на майката. За безвъзмездните сделки на детето съществува законова забрана(чл.130, ал.4 СК), а по аргумент от същото основание на чл.130, ал.3 СК, след като за разпореждането с вземанията на детето по банкови сметки е необходимо извършване на процедура по чл. 130, ал.3 СК, то и за разпореждане с вземането от 80000лв.(по силата на Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащането следва да се извърши по банков път) е необходимо извършването на същата процедура, предвидена в закона. При тези обстоятелства ВКС намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна, доколкото е необходимо съгласие за това на другата страна, а в случая изразеното съгласие противоречи на чл.130, ал.3 и 4 СК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,