Определение № 386 от 20.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 225/2024 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. От страна на пълномощника на изпълнителния директор на „БМЛР“АД - [населено място] ЕИК[ЕИК] е подадена на 04.01.2024 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 18.12.2023 г. решение № 16848 от 28.07.2023 по гр.д. №6452/2022 г. на РС-Бургас, потвърдено с решение № 1298/18.12.23 на ОС-Бургас по гр.д. № 1598/23, с което е бил отхвърлен искът на молителя срещу „Водоснабдяване и канализация“ЕАД –гр. Бургас за сумата от 19 500 лева-фактурирана дължима стойност на ползвана вода и услуги за периода 13.09.2019 г. – 14.07.2021 г. в обект парк-хотел „ОАЗИС“ в [населено място]. Твърди се, че е налице основание за отмяна, съгласно чл. 303 ал.1 ГПК: нови доказателства и разкриват нови обстоятелства от съществено значение за изхода по спора-публикуван в сайта на КЕВР на 16.11.2023 г. доклад на КЕВР –т.7,9 и 10. В писмен отговор от 29.01.2024 г. от страна на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД –гр. Бургас са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о. като прецени, че въззивното решение подлежи на атакуване по реда на чл.303 и следващите от ГПК и молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1, т.1 ГПКи на основание чл.307 ал.1 от ГПК.