Определение № 3585 от 04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на В. Томанов от гр. София, чрез адв. Стоянов, против определение № 83/04.01.2023 г., постановено по адм.д. № 9680/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Томанов срещу писмо от Министъра на енергетиката в отговор на искане с вх.№Е94-00-741/08.08.2022 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател развива съображения за неправилност на определението и иска неговата отмяна, както и присъждане на съдебните разноски по делото. Ответникът – Министъра на енергетиката, чрез процесуален представител, счита частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - София-град, предвид липсата на изрично и категорично изявление на В. Томанов кой точно акт оспорва, е оставил без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № Е-94-00-741/07.09.2022 г. на директор на Дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерството на енергетиката, и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, не съдържа нито изричен, нито мълчалив отказ за разпореждане на проверката, поискана от Томанов - още повече че такава е била осъществена, същото има уведомителен характер и не съдържа волеизявление, с което да се създават задължения или да се засягат права или законни интереси на жалбоподателя. Определението е правилно. Искането - вх.№ Е 94-00-741/08.08.2022 г., с което жалбоподателят е сезирал административния орган е било „да бъде извършена проверка чрез лицата по чл.77, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката, които да установят нарушение на Наредба № Е-РД-04-01 за топлоснабдяването и да се наложат санкции, съгласно чл.213 от ЗЕ на „Техем Сървисис“ ЕООД“. Така подаденото искане е поредно подобно такова, като жалбоподателят счита, че дяловото разпределение на [номер], [жк] за периода 01.05.2019 г.-30.04.2020 г. е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД в нарушение на Наредба № Е-РД-04-01 за топлоснабдяването. С писмо, с изх. № Е-94-00-741/07.09.2022 г., жалбоподателят е уведомен, че с три поредни писма е бил уведомен, че е била извършена исканата проверка и че дяловото разпределение за процесния период е извършена в съответствие с Методиката – приложение към договора, сключен между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Предвид установеното, правилни са изводите на решаващия съд, че посоченото писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, не накърнява права и интереси за Томанов и има единствено уведомителен характер. Писмото не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател. То не създава и разпоредителни последици за него. В този смисъл писмото не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По своята същност то представлява отговор във връзка с извършена по искане на Томанов проверка и има за цел запознаването на същия с резултатите от нея. В съответствие с неговото съдържание правилно първоинстанционният съд е приел, че то не съдържа властническо волеизявление на административния орган. Издаването му не поражда права и задължения за Томанов и от него не произтичат правни последици за това лице. Наред с това, то не съдържа и отказ за издаване на административен акт. В изпълнение на контролните си правомощия министърът на енергетиката извършва проверки чрез упълномощени от него лица, уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност, налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон. Той може да разпореди проверка със заповед, която не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, тъй като не оказва пряко въздействие върху право или законен интерес на лицата, които са я поискали. Самата проверка се изразява в извършването на определени действия от оторизирани длъжностни лица. В случая такава е била извършена, съгласно изложението в писмото, изпратено до Томанов. Предвид изложеното, оспореното писмо няма белезите на подлежащ на обжалване пред съда индивидуален административен акт. При липсата на годен предмет за оспорване, жалбата срещу него правилно е преценена от състава на АССГ за процесуално недопустима. Налице е била хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Ето защо при извършената проверка на определението, настоящият съд констатира, че то е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да остане в сила. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение