Определение № 1564 от 27.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2026 г.
ВКСIV гражданско отделение27.03.2026 г.
Диспозитив
СПИРА на основание чл. 309, ал.1 вр. чл.282 ГПК изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 244/06.03.2025г. постановено по в.гр.д.№292/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 6418/14.12.2023 г. по гр. д. № 7523/2022 г. на Софийския градски съд е постановено друго, с което е признато за установено, че Г. Н. и В. Н., като наследници на Г. Д. Н., са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: [№], [населено място], Столична община, Област София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 1848/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: [населено място], район Надежда, кв. И.-промишлена зона, [улица] (петнадесет) с площ от 437 (четиристотин тридесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 247, при съседи: [№]; 68134.1371.2001; [№]; [№] и построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: [№], [населено място], Столична община, Област София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 1848/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на АГКК, с адрес на имота [населено място], район Надежда, кв. И.-промишлена зона, [улица] (петнадесет), разположена в поземлен имот с идентификатор: [№], със застроена площ от 191 (сто деветдесет и един) кв.м., брой етажи 2 (два) с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, като М. Н. С. и М. Ю. С. (наследен от И. Д. С., ЕГН [ЕГН], и М. М. С., ЕГН [ЕГН], представляван от майка си И. Д. С.) СА ОСЪДЕНИ да предадат на Г. Г. Н. и В. Г. Н. владението върху описания имот, на основание чл.108 ЗС, до приключване на производството по подадената молба за неговата отмяна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. С. и И. Д. С. – лично и като родител и законен представител на М. М. С. за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 244/06.03.2025г. постановено по в.гр.д.№292/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 6418/14.12.2023 г. по гр. д. № 7523/2022 г. на Софийския градски съд е постановено друго, с което е прогласен за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД по отношение на ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н. договор за покупко-продажба по нот. акт № 14/19.02.2018 г., т. І, рег. № 1153, дело № 20/2018 г. на нотариус В. Г., рег. № 340, с който Г. Д. Н. (наследодател на ищците), представляван от пълномощника си М. С., е продал на М. С. недвижим имот с идентификатор [№] [населено място], Столична община, Област София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 1848/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: [населено място], район Надежда, кв. И.-промишлена зона, [улица] (петнадесет) с площ от 437 (четиристотин тридесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 247, при съседи: [№]; [№]; [№]; [№] и построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: [№], [населено място], Столична община, Област София (столица) по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД 1848/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на АГКК, с адрес на имота [населено място], район Н., кв. И.-промишлена зона, [улица] (петнадесет), разположена в поземлен имот с идентификатор: [№], със застроена площ от 191 (сто деветдесет и един) кв.м., брой етажи 2 (два) с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, до приключване на производството по подадената молба за неговата отмяна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението да се издаде на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 309, ал.1 вр. чл.282 ГПК. Образувано е по молба от М. Н. С. и И. Д. С. – лично и като родител и законен представител на М. М. С. с направено искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 244/06.03.2025г. постановено по в.гр.д.№292/2024г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5967/19.12.2025г. по гр.д. № 2595/2025г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, до приключване на производството по подадената молба за неговата отмяна. С решението, чието спиране се претендира, е отменено първоинстанционното решение № 6418/14.12.2023 г. по гр. д. № 7523/2022 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените искове, както следва: 1) прогласен е за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД по отношение на ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н. договор за покупко-продажба по нот. акт № 14/19.02.2018 г., т. І, рег. № 1153, дело № 20/2018 г. на нотариус В. Г., рег. № 340, с който Г. Д. Н. (наследодател на ищците), представляван от пълномощника си М. С., е продал на М. С. недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], на [улица], с площ от 437 кв. м, с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№], със застроена площ на всеки етаж от по 191 кв. м, при описани в акта граници; 2) на основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Г. Н. и Верен Н., като наследници на продавача, са собственици на по 1/2 ид. част от процесния имот и ответниците са осъдени да им предадат владението. С разпореждане № 68/18.03.2025 г. съдът е констатирал, че влязлото в сила въззивно решение подлежи на принудително изпълнение в частта, с която молителите са осъдени да предадат владението на недвижимия имот предмет на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и е дал указания за внасяне на обезпечение, определено по реда на чл.282, ал.2, т.2 от ГПК в размер на 18 277,91 евро (след превалутирането на 35 748,50 лв. по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляването по чл.13 от ЗВЕРБ). С молба вх. №6287/26.03.2026г. е представено платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № 21409549/26.03.2026 г. на „Банка ДСК“ АД, удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 18 277,91 евро. По делото е приложена справка от 27.03.2026г., изготвена от счетоводството на ВКС, от която се установява, че посочената в платежното нареждане сума действително е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 ГПК и молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение следва да бъде уважена в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Решението в останалата му част, по разгледания иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение