Определение № 1599 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 545/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна против разпореждане № 10 от 02.01.2024 г. по вх. № 17931 от 13.12.2023 г. по адм. д. № 1853/2023 г. на Административен съд - Варна, с което е върната на подателя Н. Неделчев частна жалба до Върховния административен съд на РБ против определение № 9933/23.11.2023 г. постановено по адм. д. № 1853/2023 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 213а, ал. 1 и ал. 7 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на разпореждането за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С разпореждане № 10396 от 15.12.2023 г. Административен съд - Варна е оставил без движение производството по подадената от Н. Неделчев частна жалба до ВАС против определение № 9933/23.11.2023 г. постановено по адм. д. № 1853/2023 г. на Административен съд - Варна и е указал на жалбоподателя Н. Неделчев да отстрани нередовности по подадената от него частна жалба, като представи доказателство за платена държавна такса по чл. 235а АПК в размер на 30 лв., както и че жалбата не е приподписана от адвокат или юрисконсулт и не е удостоверено, че подателят има юридическа правоспособност. Указал е, че при неотстраняване на пороците по оспорването, в определения 7-дневен срок от получаване на съобщението, частната жалба ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Съобщението за изготвеното разпореждане е връчено лично на Неделчев на 20.12.2023 г., на посочения в жалбата адрес. Срокът за изпълнение е изтекъл на 28.12.2023 г. На 28.12.2023 г. е подадена молба, в която жалбоподателят Неделчев е заявил, че няма да изпълни указанията на съда. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Обосновано съдът е приел, че въпреки дадените указания пороците по съдебното оспорване не са били санирани, поради което същото е недопустимо и законосъобразно е реализирал предвидените в закона процесуалноправни действия - връщане на частната жалба. В подадената частна жалба Неделчев навежда аргументи за неправилно прилагане от съда на чл. 5, буква „о“ от Закона за държавните такси и чл. 359 от Кодекса на труда. Член 359 от Кодекса на труда се отнася до производства по трудови дела, които съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случая не е налице трудов спор по см. на чл. 357, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 5, буква "о" от Закона за държавните такси от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи държавна такса, а в изрично посочените хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В този смисъл са определение № 3 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 4614/2018 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, определение № 4285 от 29.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3654/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 1996 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 1283/2023 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 8682 от 12.07.2016 г. по адм. д. № 8038/2016 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 749 от 17.01.2019 г. по адм. д. № 15637/2018 г., ІІІ отд. на ВАС, определение № 1033 от 31.01.2023 г. по адм. д. № 813/2023 г., V отд. на ВАС и др. От друга страна, цитираните норми са неприложими към производството по частната жалба против определение № 9933/23.11.2023 г. постановено по адм. д. № 1853/2023 г. на Административен съд - Варна, предвид изричната разпоредба на чл. 235а от АПК. Доколкото производството пред АС – Варна е образувано на основание чл. 128а АПК по предявен от Н. Неделчев иск за прогласяване на нищожност на определение № 8413 от 17.08.2023 г. по адм. д. № 7641/2023 г., VІ отд. на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 1036 от 12.04.2023 г. по адм. д. № 716 по описа на Административния съд – Варна, постановено във връзка с подадена от Неделчев искова молба с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК, то не е налице изключението по чл. 235а, изр. второ от АПК. В случая делото няма такъв предмет, а жалбоподателят не е лице, освободено от държавна такса, поради което дължи изпълнение на дадените указания. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение