Определение № 1509 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила молба от Д. Й. С. и С. П. С., чрез адв. А.Димов, за изменение на решение № 13039/16.12.2025 г., постановено по адм.д.№ 6885/2025 г. по описа на Върховен административен съд, като същото се допълни в частта за разноските с осъдителен диспозитив, а именно ответната страна да бъде осъдена да заплати сторените разноски, съгласно приложения списък на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, представлявана от директора Х.Д., в срока по чл. 176а, ал.2 от АПК, изразява становище за неоснователност на искането. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество - за неоснователно. Решението, чието допълнение се иска, е постановено на основание чл. 159, т. 4 от АПК във връзка с чл. 27а, ал. 7 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). По силата на чл. 27 от ЗЗДет., марката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 от ЗЗДет. В случая, след постановяване на обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена, прекратено е и производството по чл. 28 от ЗЗДет., което е наложило извода, че въпросът за настаняване на детето е разрешен окончателно и оспорената в производството Заповед на Директор ДСП – Варна, е прекратила своето временно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно. Действително, Д. и С. С. са били представлявани от адв. А.Димов в производството пред ВАС, за което е представен договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г., но с разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. е въведено специално основание за прекратяване производството по чл. 27а от ЗЗДет. и с него се дерогира приложението на чл. 78 от ГПК и чл.143 от АПК. Касационната инстанция, по аргумент от чл. 221, ал. 6 от АПК, е обезсилила обжалваното по настоящото дело решение на Административен съд - Варна и е прекратила делото при наличие на процесуална пречка за разглеждането му, а не по волята на страните и няма законово основание да присъди поисканите от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 176а АПК Върховният административен съд, Шесто отделение,