Определение № 5168 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 534/24.01.2024 г. (подадена чрез куриер на 23.01.2024 г.), на „Токуда банк“ АД срещу определение № 697 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 157/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на „Токуда Банк“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 169 от 28.09.2023 г. по в. гр. д. № 157/2023 г. по описа на ВТАС в частта за присъдените в полза на въззиваемия-ищец И. М. Х. разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 2400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е съобразил в определението си, че е сезиран с молба на „Токуда Банк“ АД, чрез юрисконсулт Хр. С., за изменение на решение № 169 от 28.09.2023 г. по в. гр. д. № 157/2023 г. по описа на ВТАС в частта за присъдените в полза на И. М. Х. разноски в размер на 2400 лв. Искането е тези разноски да бъдат присъдени в тежест на ответниците М. И. Х. - лично и в качеството му на ЕТ „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х., които с действията си са дали повод за завеждане на иска. Алтернативно, ако съдът приеме, че ищецът И. Х. не е представил списък с разноски в законоустановения срок, „Токуда Банк“ АД моли съда да измени решението, като не присъди разноски в полза на ищеца. Съдът е изложил, че отговорността за разноски се разпределя между страните съобразно изхода на делото пред съответната съдебна инстанция. Посочил е, че за да ангажира отговорността на „Токуда Банк“ АД за разноските, направени от насрещната страна (ищеца И. М. Х.) във въззивната инстанция, същият е взел предвид изхода на делото пред тази инстанция, а именно - неоснователността на въззивната жалба на „Токуда Банк“ АД. Другите ответници по предявените искове - М. И. Х., действащ като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, и М. Д. Х., не са обжалвали първоинстанционното решение и пред въззивната инстанция те са били въззиваеми (ответници по въззивната жалба). След като въззивното производство е било образувано и водено въз основа на въззивната жалба на ответника „Токуда Банк“ АД и същата е счетена за неоснователна, само този ответник следва да понесе отговорността за разноски на въззиваемите страни пред въззивната инстанция. Съдът е визирал, че при присъждане на разноските на въззиваемия-ищец за адвокатско възнаграждение е съобразил договора за правна защита и съдействие от 04.07.2023 г., съгласно който ответникът по въззивната жалба И. М. Х. е заплатил на пълномощника си адвокат Ал. П. адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., като предвид неоснователността на въззивната жалба, разноските на въззиваемия в този размер са възложени в тежест на жалбоподателя „Токуда Банк“ АД. Обстоятелството, че в списъка на разноските по чл. 80 ГПК пълномощникът на ищеца адв. П. е посочил като страна ответника М. И. Х., е ирелевантно, тъй като то противоречи на самия договор за правна защита и съдействие, съгласно който клиентът, заплатил адвокатското възнаграждение, е ищецът И. М. Х.. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане разноски на страната, но прави недопустимо искането й за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК (ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Тъй като в случая такова производство не е инициирано от страна на въззиваемия, представеният по делото списък по чл. 80 ГПК е неотносим към основателността на молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от другата страна. Жалбоподателят счита, че разноските за въззивното производство следва да бъдат понесени поравно и от тримата ответници по исковата молба, тъй като те са задължителни и необходими другари. Постъпил е отговор, подаден от И. М. Х., с който последният оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че не намира подкрепа в закона аргументът на жалбоподателя, че при наличие на другарство в процеса, разноските следва да се понесат от всички другари, независимо от процесуалното им поведение. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. По силата на разпоредбите на чл. 78 ГПК разноските се присъждат с оглед изхода на спора пред съответната инстанция – по правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. Когато делото се разглежда във въззивната или касационната инстанция, от значение е процесуалното качество на страната според позицията й в тази инстанция – дали е жалбоподател или ответник по жалбата, като разноските по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат с оглед основателността/неоснователността на подадената жалба. Ако същата е неоснователна, жалбоподателят следва да понесе отговорността за разноски, направени от насрещната страна. В случая делото пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по въззивна жалба на „Токуда Банк“ АД. Тъй като тя е приета за изцяло неоснователна, само жалбоподателят дължи заплащане на разноски, тъй като само той – с подаване на неоснователната си жалба – е станал причина за направата на такива във второинстанционното производство. Изложеното обуславя потвърждаване на въззивното определение, атакувано пред ВКС, като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,